На 8-ми март отбелязваме Международния ден на жената. Този празник има дълга предистория. Още във втората половина на 19-ти и началото на 20-ти век текстилните работнички от Ню Йорк излизат в защита на своите права (8-и март 1857 и 1908). За първи път се отбелязва Ден на жената на 28 февруари 1909 в САЩ. Тогава той се провежда по инициатива на Социалистическата партия.
Идеята за честване на Международен ден на жената възниква на 27.08.1910 по време на Втората международна конференция на жените-социалистки в Копенхаген, Дания. Първа се застъпва за отбелязване на подобен ден Клара Цеткин (1857 – 1933).
В Европа за първи път е отбелязан подобен ден през 1911 – в Дания, Германия, Австрия и Швейцария, а през 1913 във Франция и Русия.
Датата 8-ми март за Интернационален ден на жената е приета през 1921 година. Тази дата е трябвало да напомня и за стачката на текстилните работнички от Петербург (08. март 1917), която стои в началото на Февруарската революция през 1917 г. в Русия.
В началото борбата на международното женско движение е била преди всичко срещу империализма, милитаризацията и войната, а също за: изборно право на жените, равно заплащане за равен труд, осемчасов работен ден, определяне на минимална работна заплата и др.
Тогава, в началото на 20-те години на 20-и век, са поставят и изискванията за ангажиране на обществото с възпитателната дейност на децата и младежите, както и за нов кодекс на семейните взаимоотношения.
По-късно, през 80-те години на 20-и век, на преден план излизат теми като:
- равни права за образование и квалификация;
- правото на семейно съобразено работно време;
- легализиране на абортите;
- правата на чужденките;
- по-добро общо осигуряване на женските права.
Наново е конституирано семейното и бракоразводно право.
През 1977 г. Общото събрание на ООН провъзгласява 8-и март за Ден за защита на правата на жените и световния мир.
„Денят на майката” от своя страна се основава в средата на 20-те години на на 20-ти век по една инициатива на цветарите; той е трябвало да съдейства за един по-хармоничен семеен живот.
В повечето от някогашните социалистически страни на Осми март до обяд се работеше, а след това се празнуваше. През 1965 г. в тогавашния СССР 8-ми март е обявен официално за неработен ден и Празник на жената. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз
В България Осми март се чества от 1914-а година.
От началото на 60-години и до Промяната, ноември 1989-та, 8-и март беше „полупразничен ден“; това ще рече, в предприятия и заводи се работеше до обяд, а в училище нямаше учебни занятия в класическия смисъл. Жените получаваха подаръци от ръководството на предприятието, по места се организираха концерти – най-вече от заводските самодейни ансамбли.
В училище беше доста весело и може би най-празнично: за нас, за децата тогава, това беше „Ден на мама“ – поднасяхме цветя, подготвяхме някаква програма, после изяждахме сладките, които тя е направила за нас…
За много страни от решенията на Копенхаген е останала само датата: напр. едва през 2006 френският парламент прие закон, който предвиждаше до 2011, да бъдат премахнати неравенствата в заплащането на мъжете и жените!?
В България и сега се отбелязва този ден – къде с по-малки, къде с по-големи тържества или партита. В българските уебсайтове има много материали, посветени на Осми март – стихове, песни, поздравителни картички, дори рецепти за сладкиши „8-и Март“.
Осми март е официален празник в Афганистан, Ангола, Армения, Азербайджан, Беларус, Буркина Фасо, Камбоджа, Китай (само за жените), Куба, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Македония (само за жените), Мадагаскар (само за жените), Молдова, Монголия, Непал, Русия, Таджикистан, Уганда, Украйна, Замбия и много други държави.
Въпреки противоречивите тълкувания Осми март си остава един от най-важните международни дни на борбата за права на жените.
НА ВСИЧКИ, КОИТО ТАЧАТ ТОЗИ ДЕН – ЧЕСТИТ ОСМИ МАРТ!
