Традицията за отбелязване на рождените дни всяка година, в деня на раждането ни, не винаги е била част от човешката култура, съобщава „Дарик“.
Днес ежегодното връщане на деня, когато един човек се е родил, е естествен повод за неговите роднини и приятели да изразят радостта си, че съществува. Правят това с добри пожелания и подаръци. Този обичай е разпространен в много страни.
В някои католически страни обаче рожденият ден не се празнува толкова шумно, колкото имения ден.
Преди установяването на точното летоброене сред всички народи по света, хората не са могли да честват ежегодно рождените си дни по обясними причини.
Раждането на детето обаче от най-древни времена е било съпроводено с особени церемонии, които отговаряли на религиозните представи. Чрез най-различни заклинания трябвало да бъдат изгонени демоните, които биха навредили на детето. В Индия много се следи какво е разположението на небесните светила при раждането на детето. Когато по-късно то ще се жени, му търсят партньор с подходящ хороскоп. Стар обичай е да се посади и рождено дърво.
Някои смятат, че в началото на отбелязването на рождени дни е езическият култ към древноиранския бог на Слънцето – Митра.
При почитането на божеството имало ритуали, включващи пищни трапези и размяна на подаръци. Първите истински празници, чиито повод били рождените дни на реални хора, са провеждани в Древен Египет, а по-късно и в Асирия.
Древните гърци имали обичаи да празнуват рождени дни на боговете си по 12 пъти всяка година.
Гръцкият историк Херодот разказва за тържествата на персийците по повод рождените дни. По-заможните сред тях слагали на трапезата за здраве по цял печен вол, камила или магаре. По-бедните се задоволявали с по-малко животно. Но никога от масата не отсъствала торта.
А от къде се появили свещичките върху тортата? Може би от традицията в Древна Гърция да се поднася специален дар: торта със свещички. Хората вярвали, че с дима от свещите до богинята ще стигнат и техните молитви.
