На 15 ноември 1877 г. в София, само четири месеца преди Освобождението са обесени четирима съратници на Васил Левски – софийските книжари Георги Стоицев – Абаджията, Стоян Недялков – Табака, Киро Кафеджи и Никола Стефанов Крушкин – Чолака.Обвинението им – притежание и разпространение на бунтовни книжа.
Никола Крушкин имал книжарница на „Куру чешме“, на ъгъла наднешните бул.“Витоша“ и ул.“Алабин“.
Той е роден през 1836 г. в Бистрица.Като дете пада в огнището и си изгаря ръцете, откъдето идва прякорът му – чолав, чолак.Останал рано сирак и бил приет за послушник в Драгалевския манастир, където се запознава с Васил Левски, при едно от неговите посещения в обителта.Покрай обиколките си за набиране на дарения за манастира Никола помагал и за основаването на революционни комитети.Именно Чолака развежда Левски из Шопско, предрешен ту като дървар, ту като въглищар.
София е единственото населено място в поробена България, в което книжарите образували нещо като своя „Завера“.Това се дължи най-вече на Чолака, който се захваща с книжарлък след като се размонашава.По свидетелство на неговата съпруга Анастасия Чолакова, близките на мъжа и знаели, че във феса си той бил изписал стихотворна ругатня.Когато поздравявал турските първенци, приятелите му разбирали какво значи това.
Чолака е обесен пред книжарницата му.Преди да го изведат за екзекуцията, той праща човек при съпругата си със заръка:
„Когато ме водят, излез да ти кажа две думи“.
Бременна с единственото дете на Никола, от ужас тя не излиза.Така останало в тайна онова, което шопският апостол искал лично да и каже.
Малко преди да го обесят, Чолака казва:
„Аз роб ще умра, но българският народ свободен ще живее!“
Георги Стоицев обесили при „Шарения мост“, а Киро Геошев – на Конски пазар.
Стоян Табака, облечен като на празник, тръгва към бесилото с думите:
„Не се боя!Бесилката ми е причастие!“
Поведението му прави силно впечатление на английския репортер на в.“Стандарт“, който след това откупува дрехите, с които е бил облечен Табака и ги дарява в музея на мадам Тюсо в Лондон.
Кореспондентът на френски вестник „Le monde illustre“, пише:
„Едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен“, като специално отбелязва почти невръстната му възраст.Не се знае за кого от двамата – за Георги или за Киро – говори френския кореспондент, тъй като и двамата са много млади.
А песента, която пеел е „Вятър ечи, Балкан стене“.
Веднага след Освобождението възрожденецът Христо Г. Данов, родоначалникът на книгоиздаването предлага на мястото на някогашния Шарен мост да се изгради паметник на обесените книжари. Това е днешният Лъвов мост на който лъвовете символизират четиримата български герои.
Източник: „Български история“
