ЗА МИТКО КЪДРАВИЯ, ЗАТВОРА, ОСКАРИТЕ И… БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ

0
2929

Навремето във Филхармония „Пионер” имахме едно цигуларче Митко – едно такова слабичко, рижичко, къдравичко. Ние така и му викахме – Митко Къдравия, Митко Рижавия, както дойде. Още тогава личеше, че цигулката му е между другото. Това „другото“ за Митко беше словото, ролята.

Все влизаше в роли и страшно му отиваше. Не случайно той поемаше и ролята на конферансие на концертите на Филхармония „Пионер”. С една дума- Митко беше любимец на всички.

След безценната музикална и житейска школа на Влади Симеонов, живота ни разпръсна. По едно време се чу слух, че Митко е в затвора. Оказа се истина. С негов набор от казармата се опитали да избягат през границата, хванали ги и Митко лежал 3 години, доколкото знам. После лично аз му изгубих следите. След това ги намерих, както и всички българи, впрочем….

А днес сутринта се случи чудото.

Всички световни агенции показаха същия този Митко- Димитър Маринов със статуетката „Оскар” в ръка

и (О, ужас) българско знаменце в ревера.

„Зелената книга” не беше фаворит. Но победи. Митко можеше да си получи полагаемата част от славата и да се оттегли при семейството и кариерата си, без да развява знаменцето на страната, която го вкара в затвора. Но го развя.

Няма да обяснявам, защо Митко направи това. Тези, за които „тук“ е нещо много повече от територия, ще разберат. Тези, които горчиво съжаляват, че щъркела ги е изпуснал „точно тук“, така и няма да ме разберат.

Да е здрав Митко и нека тази награда е само спирка от едно дълго пътуване.

От страницата на Todor Mitrov във Facebook

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведете коментар!
Please enter your name here