Съпругата на писателя Елин Пелин свидетелства, че той много е харесвал и се е забавлявал с детския изговор на невръстния си син Боян, който имал навика да се преструва, че чете от някоя книга, повтаряйки измислените от него думички „ян бибиян, ян бибиян“.
Така се ражда идеята за името на момчето, което става герой на първия фантастичен роман за деца в българската литература.
Романът се печата най-напред във вид на подлистници към вестник „Пътека“, предназначен за деца и юноши. Първата част – „Ян Бибиян.
Невероятни приключения на едно хлапе“ излиза в броеве 2–24 от януари до юни 1933 г., а втората – „Ян Бибиян на Луната“, в броеве 3–26 от септември 1933 до юни 1934 г.
Самостоятелното издание на първата част е придружено с илюстрации на Минчо Никифоров.
Тази творба на Елин Пелин е плод едновременно на голямата дарба и желание, с които той създава произведения за деца, и на изключително силния му интерес към техниката.
