Най-голямата сред реките на България е река Дунав. Името й идва от най-голямата равнина – Дунавската равнина. Благодарение на река Дунав, Дунавската равнина от незапомнени времена е била център на стопанския живот на народите, населяващи тази територия и „локомотив” на нейното развитие. Тази река не само формира икономическата структура на балканските народи, но и ги свързва и обединява помежду си. Поради огромното си икономическо значение оказва влияние върху политическата картина на живота, характерна за тази територия.
В Европа река Дунав е втората по дължина, наречена още „международна“ река, най-дългата река в Европейския съюз – дължината й е 2860 км.
Тази величетвена река извира от едно малко изворче, намиращо се в планините Шварцвалд в Германия. Едно малко поточе, за да се превърне в една от най големите реки в Европа. В планината Шварцвалд на 1078м над морско равнище, тя изминава 2888км. за да се влее в Черно море. В началото на 90те години, където извира Дунав е направена статуя на Бог DONAU – QUELLE.
Реката преминава през териториите на десет държави: Германия, Унгария, Хърватия, Сърбия, Австрия, Словакия, България, Румъния, Украйна и Молдова, преминава през столици на Централна и Югоизточна Европа като Виена, Братислава, Будапеща и Белград. Освен тези десет държави, към бреговете на Дунав са разположени още девет европейски държави. Реката се влива в Черно море, образувайки делта на границата между Румъния и Украйна. Румънската част от тази делта е включена в списъка на ЮНЕСКО като световно наследство.
