Венцислава Великова разказва за Лилково

0
338
Венцислава Великова творец и основател на Velikova ART, която е носител на наградата „Деец на културата“ за 2018 година, споделя за първото си впечатление от село Лилково:
“Когато отидох за пръв път в селото, преди 3 години, да си призная, „пристъпих прага му“ с „резерви“ и плахо сърце – какви ли хора ще срещна, каква религия, каква култура?!!
Първото нещо, което ми направи силно впечатление и което ме остави да дишам спокойно и с пълни гърди е голямата каменна църква в центъра на селото. Наистина много красиво здание. Паркирахме на малкия площад колата, а до него с напевен поздрав ни чакаше голяма чешма – богатството на всяко село.
Разположено между хълмове и високи поляни Лилково не ни изненада с голяма площ, силно развита инфраструктура, магазини и развито строителство. И това му беше най-хубавото!!! Малко, китно селце, разбира се и с неговите си белези на отминалото време, разположено в полите на Родопа, достатъчно високо, за да е недостъпно за всеки шляещ се турист и достатъчно богато на красоти, за да му се зарадва всеки търсещ трепета и уюта на малките селца, на Родопа планина, на свидното ни минало.
Разбира се, както всяко населено място в България Лилково си имаше и своите странности – малка пивница с немското име Щайнер (аз лично под Щайнер разбирам Рудолф Щайнер – основател на Антропософското общество в Германия); знамето на европейския съюз, американското знаме, (а навярно вече и на Украйна), забити в дома на един чужденец, който е имал късмета да си закупи къща в това прекрасно място; местното училище, престроено на хотел, който няма за съжаление да ни посрещне тази година, (а беше невероятен – и сградата и хората, които я стопанисваха); девет параклиса в околностите на селото; един млад фермер (чак да се чуди човек как ще срещне младо момче да обича толкова животните и да живее така високо от градските модерности); мексикански екскурзовод; страхотни родопски катми, живи поляни, кристално небе и тишина…много тишина!!! Няма да подмина и факта, че лилковци се славят в това че в покрайнините на тяхното село се отглеждат най-вкусните картофи в страната, макар картофът да не е наша, европейска култура (аз лични имам малко резерви към тази американска култура, както и към доматът и царевицата, „наврели си носа“ вече дълбоко в нашата кулинария).
Най-силно впечатление ми направи огромният хъс, желание и търпение на шепа жители на селото да съберат пари за възстановяване на покрива на читалището. Толкова дейни хора и пълни с идеи, сякаш в последно време рядко се намират в България. Напук на всичко, напук на политическата обстановка в страната, напук на малкото жители, напук на пътя, който от време на време се свлича в деретата (разбира се от Общината винаги го оправят), напук на всяко лошо и всяко препятствие, което изниква пред тях, те не се спират, а посрещат и изпращат гости, организират събори, надпявания, честват празници, ритуали, обреди. Детски смях, народни песни и хора често огласяват почивните дни в селото. Нямат спиране! Желанието да се възстанови българщината е по-голяма и по-висока и от най-високия връх в околността им със странното име Модър.
Тогава си казах – „Ще помагам! Ще помагам с каквото и колкото мога!“
Така заедно с местни дейци, с НЧ „Родопска искра 2020“, с Издателство Трейшънпрес, решихме да създадем този фестивал на нематериалното културно наследство – българската легенда. Щом има фестивал на баницата, на престилката, на боба, на розата, на терлика, че и на сламата дори – все материални неща, ние пък решихме да се погрижим за Душата. Създадохме „Самодивско сборище“ в това малко селце с голяма Душа и се заканихме всяка година да събираме хора на нематериалното наследство на България, за да си говорим за някой забравен наш си митологичен герой.
Това е първото издание на фестивала. Нямаме опит, нямаме очаквания, нямаме перфектната подготовка.
„Домът ни е малък, но сърцето – широко.“
Нека се сберем на 13 и 14 юли, да поговорим за забравените Самодиви, да им попеем, посвирим, да тропнем хорце вместо тях, да чуем истории за тях, да си ги представим, да ги нарисуваме!
Заповядайте!
Вход свободен!“

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведете коментар!
Please enter your name here