В Деня на археолога деца от Крумово посетиха музей по Палеонтология

0
358
Днешният 14 февруари е богат на празници и събития. Денят на лозаря – Трифон Зарезан е посветен на труда и любовта на българите към лозята, гроздето и виното. На 14 февруари Българската православна църква отбелязва църковния празник на Успение на свети Кирил Славянобългарски, познат като Константин Философ, наречен Кирил. Традиционно навлезе и отбелязването на Деня на влюбените, свети Валентин.
14 февруари обаче е и Денят на археолога. Отбелязва се от 1971 година насам. Археология – от гръцки „слово за миналото“, е хуманитарна наука, изучаваща развитието на човешките култури чрез издирване, анализ и документиране на материални останки. Денят е свързан с празниците на древногръцкия бог Дионис. Защо Трифон Зарезан и Денят на археолога са тясно свързани? Отговорът е в ранните традиции на бог Дионис.
По този повод читалището в Крумово заедно с деца от ДТС „Искрица“ посетиха Палеонтологичен музей „Димитър Ковачев“ – гр. Асеновград, филиал на НПМ-БАН, чиято експозицията представя еволюцията на хоботните животни.
Особено впечатляващ експонат е копието на туролския динотерий Deinotherium gigantissimum, чийто скелет е над 4 м. висок. Намерен е край с. Езерово от Димитър Ковачев.
Сбирката на музея е уникална с това, че е една от най-богатите палеонтологични колекции в света от т. нар. пикермийска хипарионова фауна на късния миоцен, когато природата на Балканите, със своите носорози, жирафи, маймуни и антилопи е приличала на днешната африканска савана. Съхраняваната изкопаема фауна е с приблизителна възраст 8—7 млн. год., а колекцията съдържа към 35 000 фосилни костни останки.
Между най-впечатляващите в научно отношение фосили са многобройните черепи и други кости на хипариони (древни трипръсти коне) и чифтокопитни бозайници.
Уникални са и скелетите на маймуната мезопитек, единственият известен скелет на късномиоценско бодливо свинче и на саблезъбата котка метайлурус (Metailurus major), пълният скелет на хиената адкрокута, напълно запазеният череп на махайродус, останки от редки фосилни хоботни и ред. др. От тези колекции са описани няколко нови за науката изкопаеми видове и дори родове животни, бозайници и птици и са подготвени множество научни публикации, разкриващи фауната на това време, благодарение на съвместната работа на учени от НПМ-БАН и изтъкнати чуждестранни палеонтолози.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведете коментар!
Please enter your name here