В село Цалапица, скътано в плодородното Пловдивско поле, паметта оживява по особено вълнуващ начин – чрез историческа възстановка, вдъхновена от истински събития, разиграли се през бурната 1819 година. Там, където някога са ехтели звънци в тревожна тревога и са се извивали кърджалийски набези, днес звучи гайда, дими курбан и се разказва история – с обич, с почит, с дълбоко родолюбие. По онова време селото, известно още като Чепидже или Челопече, било примамлива цел за кърджалийските орди.
Безчинства, грабежи, пожари и отвличания били жестоката действителност, с която местните хора се сблъсквали. За да спрат кържалийските набези, те сами изкопали ров около селището, издигнали укрепления и направили четири подвижни моста, за да се спасяват тези, които работели по нивите. На най-високата могила край селото – Чернота – бил поставен съгледвач. Стойно Милчов – млад, храбър, буден момък. Когато видел опасност, той биел с меден звънец, чиито глухи удари се носели по полето като зов за спасение. Хората се прибирали в селото, вдигали мостовете и се спасявали. Така Цалапица известно време устоявала. Докато врагът не разбрал как се осуетяват набезите му. С лукав план и разделени сили кърджалиите инсценирали нападение отпред, а в гръб заловили Стойно. Обесили го с главата надолу – жесток край за един млад живот, но начало на легенда.
Векове по-късно тази история оживява благодарение на Димитър Чушев – човек с мечта и сърце за родината, който е основател и председател на местното патриотично сдружение “Памет и бъдеще“. Сценарият, вдъхновен от книгата на Рангел Дачев, се превръща в дело, благодарение на задружните усилия на всички от дружеството.
Възстановката, започнала през 2022 г., прераства в традиция, а през тази година, впечатлението беше по-силно от всякога.. Зрителите видяха не просто живи картини от миналото, пресъзадени майсторски в изкусно подредена битова обстановка а преживяха една дълбока истина – че свободата се пази с дух, а героите често остават без гроб, но не и без памет. На мястото на събитието беше приготвена традиционната яхния, а прочутите цалапишки кюфтета ухаеха апетитно и събираха хората в кръг на вкус и спомен. Членове от регионални клубове на НС “Единение“ и клуб „Традиция“ от цялата страна, участваха и пресъздадоха реалистично събитията. Присъстваха гости от Видин, Монтана, Варна, София, Пазарджик, Пловдив сред които и официални лица – народни представители, общински съветници и хора от селото.
Музика от сборна гайдарска формация и изпълнения на танцов състав „Каламица“ от Цалапица и гости от село Шишманци придаваха на възстановката жив ритъм, в който се преплитаха минало и настояще. Интересно и уникално беше дефилето на 17-те автентичи носии от различни региони на страната. Финансирано изцяло от дружество „Памет и бъдеще“, събитието се утвърди като не просто спектакъл, а жива народна летопис.
Цалапица не само си спомня – тя разказва. И ни кани отново – не просто да гледаме, а да чувстваме, да се връщаме, да не забравяме.
