На 9 март НЧ „Родопски Напредък-2019г.“ с. Ситово съвместно със СНЦ “ За Ситово “ за поредна година, организира възстановка на автентичния и местен празник „Старци“.
Големи и малки се включиха в събитието, огласяно от звъна на медни чанове, изпъстрено от мераклии ситовци в носии, от страшни маски и от тъпани „биещи като сърцето“ на Родопа планина.
Тежко старцово хоро разлюля ситовската земя. Звънът на чановете възвести още една пълна и берекетна година, а „Страшното старчище“ прогони злото от човешките домове и души.
Местни самодейци пресъздадоха един типичен Ситовски ритуал, който се различава от масовите кукерски тържества.
За доброто настроение допринесе и дълбокия, завладяващ лилковски глас на Наско Терзиев.
Повече за ритуалът “Старци“ може да научите от интересната информацията, която сподели Виделина Врачева:
В с. Ситово, „Старци“ се играят от незапомнени времена.
Скрити в пазвите на Родопите, „Старците“ от Ситово изразяват желанието си за борба със злите сили, призовават природата за плодородие и късмет, свързан с древни суеверия и митове. Групата на „Старците“ -Участват както младежи, така и по-възрастни. Участниците вдигат силен шум, чува се звън от големия тюмбелек на „Стареца“ и викове – „У-ха-ха-Е-ха-ха“. Шумът, виковете и песните стигат до селото и така се обявява, че има нещо интересно, значително и разнообразно в този ден.
Централната фигура в това шествие е „Старецът“, облечен в кожи, със страшен „сурат“, на гърба / на кръста отзад/ с голям тюмбелек. В ръката си държи „кукуда“. В този вид той ръководи и респектира цялото шествие.
„Циганката“ е преоблечен в дрипави женски дрехи мъж. Винаги е „начервена“ с много дрънкулки по себе си, носи кукла, която изобразява малко дете и торба с пепел, която хвърля по „лошите хора“.
„Невяста“ е мъж, облечен в женска сватбена носия. И тя е „набелена и начервена“, но не комично и привлича вниманието, като се държи предизвикателно с присъстващите мъже. В ръцете си носи шарена тъкана кърпа за „даряване“.
„Дервиш-ът“ носи маска на лицето, случвало се е дори да ползваме противогази. Те са въоръжени със саби, ятагани и бинокъл и охраняват шествието. На кръстовете имат чанове. Грижат се за сигурността на даровете, които „старците“ събират. Дервишите и невестите, винаги са по двойки.
С групата върви и човек с магаре, който кара „багажа“- събраните дарове за „Старците“ от обиколката на селото. Стопаните ги даряват обикновено с продукти – брашно, сланина, картофи и др.
След като се облекат описаните персонажи, те „старците“ отиват в кметството, защото законите трябва да се спазват и преди да играят в селото кметът, трябва да даде разрешение. Една от „невестите“ го дарява ритуално с кърпа. Едва след неговото разрешение започва истинският празник.
Групата стига до всеки двор и до всяка къща в селото. Невестите премятат кърпа на рамото на стопанина като на сватба, „Старецът“ върви последен и нарича благословия за здраве, деца, берекет. Стопанинът черпи гостите с вино и ракия и „шушулки“ / ошав/, а стопанката ги гощава с рогатници, катми или тикълници. „Дервишите“ събират в торбите дарените продукти. До обед са обходили цялото село и натоварени с даровете се събират на определено за събитието място/ в днешно време , това е центъра на селото /. Там вече свири музика и всички Ситовци, облечени в празничните си премени също са се събрали. За този ден жените обличат празничните сукмани, препасани с чапрази, а на гърдите им блестят златните дюзии. Вие се хоро и цялото село се е събрало на празник.
„Дервишите“ изнасят маса и избират от публиката мъж за „съдия“. Съдията съди и глобява всеки, който нарушава законите и благоприличието. Тук основна роля играят „невестите“, те се приближават до групи хора и започват да ги „даряват“ с кърпите, но все гледат да се притиснат плътно да някой мъж. В този миг, тутакси пристигат „дервишите“ и го отвеждат пред съда, че „задява“ невестата. Понякога се случва да го носят и на ръце. „Съдията“ глобява провинилия се с дребна сума и го освобождава, а през това време „дервишите“ пристигат с нова жертва.
„Старецът“ и „Циганката“ обикалят и поздравяват всеки човек, а поздравеният слага дребни пари на „кукудата“ .Тя представлява дървен куб с дръжка и символизира силата на „Стареца“. Ако някой откаже поздрав от „Стареца“, „циганката“ го заплашва с шепа пепел от торбата си.
Кулминацията на празника е забележителното „Старческо хоро“. „Старците“ се нареждат и пеят обредна песен и тя се подема от всички присъстващи. В хорото се нареждат първо „Старецът“, след него „Циганката“ и останалите от дружината. Характерно е, че в реда, участниците застават един с лице, а следващия с гръб. Така хванати за поясите и гледащи в различни посоки, те пеят и публиката им приглася. Старецът разтърсва тюмбелека. Постепенно в хорото се хващат и хора от публиката и кръгът става все по-голям. След няколко завъртания изведнъж „Старецът“ се хваща за гърдите, извиква и пада на земята като мъртъв. „Циганката“ се хвърля върху него, пищи, нарежда „кой ще храни децата“ и го оплаква. „Дервишите“ отново се втурват към публиката и търсят „Доктор“. Той носи медицинската чанта, оборудвана с всичко необходимо. Започва да преглежда „Стареца“, да рови в чантата за лекарства и мехлеми и дори инжекция. След неговите грижи „Старецът“ е съживен и вдигнат на крака. Животът е продължен за още една година.
Започва последната част на ритуала “Старци”. Старците нарамят звънци на една жерда (средно дебел и дълъг боров прът) и се отправят към “Ливади”, в дълбокият сняг. Когато стигнат на “Ливади”, те се нареждат на ръба на “Ливади”, от който рязко надолу към дерето, започва “Усоке”. Редът на нареждането по ръбът е следният: първом е Стареца, след него е Циганката с детето, след това са дервишите с невестите и накрая останалите двама дервиши. Те кукват (клякат) на ръба между Ливади и Усоке с лице към Юртен, където е кмета на селото с останалите хора от селото и викат към него: ”Сульо, накъде отиде заека (нерди гидиджейсън)?”, а кметът им гълчи: “У тей, у тей” (насам-натам), посочвайки им наляво и надясно. Старците, както са клекнали се преместват наляво и след това надясно, дрънчейки със звънците. Това питане, отговаряне и преместване наляво и надясно се прави три пъти. Тогава кмета им вика: “Хайде, надолу” (“Ере гитти”) и Старците започват да се търкалят надолу по “Усоке” в дълбокият сняг, надпреварвайки се, кой ще стигне първи до дерето, при което се вдига невъобразим шум от чановете окачени по тях. Цялото село седи и гледа, кой ще пристигне първи до дерето и след това се изкачи нагоре на Хорището. Ако първи пристигне невеста, ще бъде плодородна годината, ако изпревари дервишин, годината ще бъде лоша. Когато се съберат всички Старци на центъра -хорището, всички се хващат на общо хоро -старците, мъжете и жените от селото, като жените пеят. Хващат се почти всички на хорото, защото, който не играе, няма да има добра реколта. Старецът тогава е в стихията си, тъй като той не е на хорото, а дебне изотзад булките и бута Кукудата в тях, викайки: “Ехуу, Ху-хуууу, Ехе-хееее” и ги щипе или пък гони тези дето не са на хорото, и ако ги стигне, те са длъжни да му пуснат, пари в Кокудата.
Същият ден, вечерта, „Старците“ продават на търг събраните продукти, като получената сума се разделя на три: една част от нея се дава на най-бедните хора в селото, другата част (след Освобождението) се е давала на Читалището, остатъка се е изпивал и изяждал от самите „Старци“ в кръчмата.
