Смята се, че ограденото укрепено селище, намиращо се в близост до съвременния град Провадия, е било важен център за производство на сол. Археолозите смятат, че градът е бил дом на около 350 души и датира между 4700 и 4200 г. пр.н.е. Това е около 1500 години преди началото на древногръцката цивилизация!
Жителите преваряли вода и я използвали за добиване на солта, която се търгувала и използвала за консервиране на месо. Солта е била изключително ценна стока в онзи момент, като експертите обясняват това с огромните защитни каменни стени, които ограждали този древен град.
Също така в България е намерено най-старото златно съкровище в света! Смята се че находките от „Варненското злато“ е най-старото технологично обработено злато в Европа и света. Причислявано е към т. нар. Културна Варна (4400 – 4100 г. пр. хр.)
Траките са добре известни със своя буен боен дух, но историята на едно население не се гради само върху неговите войни и подвизите на неговите войници и водачи, както обикновено се чете в енциклопедии и исторически книги. Разпространените в Югоизточна Европа групи мъже и жени били с висока квалификация в работата с рафинирани метали. Те били последователи на деликатна мистика, почитаща богинята майка и имали сложни погребални ритуали, потопени в символика.
Най-ранните следи от хора в Тракия (като регион) датират от времето на палеолита, преди четиридесет хиляди години. През средния палеолит (преди около 100 000 – 40 000 г.) групи от неандерталски ловци са обитавали постоянно някои пещери в Северна България, както и поселения под открито небе край Дунава, в Черноморието и в Родопите. В пещерата Бачо Киро край Дряновския манастир са намерени най-много материали от тази епоха: остриета от кремъчни оръжия, кости от диви животни, пепел от огнища.
От историците знаем, че около 7 хилядолетие пр. н. е. земеделските популации, принадлежащи към балкано-анадолския комплекс, се заселват трайно на Балканите. Те имали много прилики с прединдоевропейско-анадолските култури и особено с тази на Хацилар. През енеолита (т.е. периода на прехода от късния неолит към ранната бронзова епоха) първата вълна от индоевропейци навлиза на Балканите. Сред тези хора вероятно са били праиндоевропейските предци на гърците, фригийците и арменците.
И все пак, в този отдалечен период не можем да идентифицираме ранните траки. Благодарение на симбиозата на индоевропейците и автохтонното население и оттам чрез продължителен процес на историческо, икономическо и социално развитие, траките се развиват така, че да бъдат лесно разпознаваеми в писмените източници от първото хилядолетие пр.н.е.
Учените и археолозите все още крият сериозни съмнения относно това кои са хората, смесени с траките преди около 5000 години, от които ще се появи самата тракийска цивилизация. Но е известно, че е имало такива, които са дошли от Север на Балканите със своя добитък, като са намерили място с ярка и привлекателна култура. Именно смесването между местното население и новопристигналите ни позволява да говорим днес за траките.
Все още остава загадката как точно са се формирали траките, с кои народи са се смесили, изобщо има доста мистика относно появата на траките в земите на днешна България.
Траките и техният език
Тракийският език едва ли е удостоверен от няколко надписа и глоси, записани от древни автори. Това прави класификацията му в индоевропейските езици много трудна. Дали тракийският език е бил сатем-език? По-близък ли е бил до гръцкия или балтийските езици? Дакийският език дали е бил тракийски диалект или близък родствен език? Или пък е по-вероятно тракийският език да е бил древния български език? Тези въпроси си остават мистерия и до днес.
Навремето се смятало, че тракийски, илирийски и фригийски споделят развитие, което показва, че те все още са тясно свързани в късните праисторически времена. Сега знаем, че фригийският език е бил сатем, а тракийският и дакийският имат една от основните характеристики на този вид език.
Друг голям проблем в рамките на тракологията е дали хората в Дакия са били траки или не. Може да е било така, че трако-дакийската област да е била обитавана от племена, говорещи тясно свързани езици, с разлики, които са достатъчни, за да ги класифицират като различни езици, а не като диалекти. Например разликите между древните имена на местата на Дакия и Мизия, от една страна, и Тракия, от друга, показват, че местните идиоми на двете бивши области се различават донякъде от тези на последните в лексиката и словообразуването.
Древногръцкият историк Страбон заявява, че даките говорят същия език като гетите, а по-късно той заявява, че гетите говорят същия език като траките, което означава, че повече или по-малко дакийците са били тракийци. Страбон обаче бил географ, а не посветен лингвист, на който да можем да разчитаме с пълно доверие. Но до ден днешен, тракийският език е все още е загадка и никой не е успял да го дешифрира.
Тракия от 13 век пр. н. е. до римското завоевание
Траките вероятно са се прочули в края на 13-ти век пр. н. е., когато Омир в своята „Илиада“ ги споменава като троянски съюзници:
„Ако искате да се озовете при домакина на троянците, има траки, които напоследък идват тук и стоят отделно от останалите в далечния край на лагера; и те имат за свой цар Резус, син на Ейон. Конете му са най-добрите и силни, които съм виждал, те са по-бели от снега и по-бели от всеки вятър, който духа. Колесницата му е легло със сребро и злато и той е донесъл прекрасната си златна броня, с най-рядката изработка – твърде прекрасна, за да може всеки смъртен човек да я носи и да се среща само за боговете. Затова сега ме заведете на корабите или ме вържете сигурно тук, докато се върнете и не докажете думите ми дали са неверни или верни.”
Хезиод познавал Тракия като земята, от която студените северни ветрове идвали към Гърция.
Глухите камъни в Родопите – мистериите на тракийската цивилизация
Глухите камъни е един от най-големите скално-култови комплекси в Източните Родопи. Смята се, че мястото е възникнало през ранножелязната епоха, като със сигурност е функционирало през античността и Средновековието. Свещеното място е използвано от древнотракийските племена, населявали района. Целият комплекс е бил ограден от крепостна стена.
Това място представлява комплекс от над 200 трапецовидни ниши, които са издълбани върху монолитен скален блок. Тези ниши са изсечени в скалата, а също така има изсечени две гробници и стълба, която води към водохранилище и тракийско селище. Мястото е обявено за природна забележителност в края на 1972 г.
Предполага се, че мястото е възникнало като древнотракийско светилище, а в нишите се е поставял прахът на починали знатни траки. Особено внимание заслужава откритият в една от скалите петроглиф – гравюра, определяна като соларен символ, изобразяващ слънчевата ладия.
Друго известно светилище, изсечено в скалите, това е Белинташ. За момента можем само да гадаем дали тези места наистина са ползвани за светилище или пък за някакво поклонение към слънцето. Или пък за съвсем различно нещо?
