На Бъдни вечер една от най-важните традициите е приготвянето на обреден хляб. В много краища на България той се нарича боговица, богова пита, божичняк или светец и е вид безкръвно жертвоприношение.
Замесването на този хляб е придружено със символни ритуали . Брашното се сее през три сита, докато се пее песен, а водата, с която се замесва, се донася в бял котел от мома или млада булка, оженена тая есен преди Бъдни вечер, още нераждала. Водата трябва да е мълчана и неначната.
Когато тестото е готово, започва писането или шаренето на хляба – това обикновено се прави от възрастна и опитна жена. Шарките са важни, защото те носят символика, свързана с надеждите и наричанията за берекет и благоденствие. Печенето на хляба също е от голямо значение, за да се запазят добре шарките и формите му и да не прегори, тъй като така би загубил от своята важност. Навремето жените са се мерили по това колко добре е изпечен хлябът им.
Хлябът може да е украсен с рало с ярема и жеглите, с лемежа, със запретнати волове, както и с кръст или гроздове. Това символизира цялата земеделска работа, плодовете от която са източник на живот. В навечерието на Рождество Христово, когато се ражда новото слънце и новата година, в хляба са изписани всички надежди на хората.
Поставянето на свещ върху коледната пита предпазва от зли сили. Като се сложи такъв хляб на празничната трапеза, самият празник става някак по-автентичен и завършен.
На много места се предлагат празнични пити за семейната трапеза на Коледа, но е прието да се приготви от домакинята и да се сложи на масата още топъл.След това питата се завърта и разчупва. Първото парче се оставя за Богородица и починалите, следващото е за къщата, а останалите се раздават на членовете на семейството, които са седнали на трапезата, като се започне от най-възрастния. Отделя се и парче за домашните животни.
Освен класически обреден хляб на празничната вечеря може да се поднесе и постен хляб, който е приготвен с добавяне на сусам, мак или ленено семе, с добавки на слънчогледово семе или овесени ядки.
