Известен готвач от Бурса се пресели в Браниполе.
От два месеца Ерджан Шентюрк живее под наем в селото и готви автентични турски манджи в малък ресторант към ТИР паркинга на колелото на Кукленско шосе. Преди пандемията в Турция е готвел сутрин, обед и вечер за 1000 деца в частна гимназия, имал е и 30 човека помощници в кухнята.
Сега масите в бистрото са общо дванадесет и рядко има сътрудници за приготвянето на ястията, пише marica.bg
Идването му стана случайно, но сме много доволни, не крият собствениците на ресторанта и ТИР паркинга. Преди време братовчед на Ерджан нощувал там и от дума на дума станало въпрос за майстора на турски специалитети в Бурса. В приятелския разговор никой не очаквал, че шофьорът на ТИР ще предаде на Ерджан Шентюрк, че в малко селце край Пловдив има вакантно място за готвач. Още по-малко че пък той ще се заинтересува. Вече е тук от два месеца и с него се работи много лесно, казват работодателите.
Ерджан често им повтарял: „Искам и вие да сте доволни от съвместната работа“, докато те умували каква заплата биха могли да му предложат. Школата в Турция го е научила на специфични правила на работа, не е както тук, разказват от бистрото. Какво правят готвачите в България? На единия ден правят кюфтета, а на другия – сос с кюфтета с неизядените от предния ден.
При него такова нещо не може да се случи. Той хвърлил много усилия да прогнозира с висока степен на точност колко продукти и съответно ястия ще са му нужни за конкретния ден, за да не се налага на следващия да сервира „претоплени манджи“.
Шентюрк е млад мъж и след два месеца гурбет в България се е върнал за няколко дни в Бурса, за да види семейството си. Всъщност, той е родом от Кърджалийско, но при голямото преселване е стигнал до Бурса. На новите си съседи разказвал, че още от малък се увличал от кулинария и буквално от 8. клас започнал да чиракува по тамошните ресторанти. И когато жените от Браниполе го подпитвали каква е рецептата за джигера или чорбата от телешко, той само им намигвал – „Тайната е, че го правя с любов“.
Турският топ готвач се е превърнал в забележителност в малкото селце, откакто е дошъл. Защото такъв „внос“ на работна ръка не е толкова необичаен за лачените хотели по морските ни курорти, но за вътрешността на страната – да.
