От 2022 г. Здравната каса ще започне да плаща теста за антитела след COVID. Това предвиждат промени в пакета дейности, заплащани от НЗОК, които предлага здравният министър Стойчо Кацаров.
Тестът за антитела ще бъде включен като нова дейност в доболничната помощ, като към него ще може да насочва специалист. Изследването ще е за количествено определяне на IgG антитела, което ще позволи оценка и проследяване на имунния отговор при преболедувалите или ваксинираните срещу COVID.
Изследването на D-димер, което стана много известно в последните 2 г. около COVID, също ще започне да се плаща от касата. С него се оценява рискът от тромбозни усложнения, включително при пациенти с дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия и др., както и при пациенти със SARS-CoV-2 инфекция. То е от значение за навременното откриване на нарушения в процеса на кръвосъсирване, което позволява и навреме да се предприеме лечение и да се избегне фатален изход.
Добавят се и изследвания, помагащи за ранно откриване на онкозаболявания. Сред тях е изследване на туморен маркер Протеин на човешкия епидидим 4 (HE4), което дава ранна оценка на риска от тумори на яйчниците.
Кацаров предлага и касата да започне да заплаща и изследване за установяване на човешкия папиломен вирус, причиняващ рак на маточната шийка. Ще се изследват минимум 14 високорискови канцерогенни типa на HPV, сред които задължителни ще са HPV 16, причиняващ 50-60% от всички ракови заболявания, както и HPV 18, участващ в причиняването на 10-12% от случаите.
“Открит и диагностициран навреме, е лечим”, обяснява в мотивите си министърът.
Две нови амбулаторни процедури пък се предлагат за хората с диабет. Едната е за обучение и консултиране на пациентите за подходящ за тях хранителен и физически режими, а втората е за хората, ползващи инсулинови помпи и/или сензори за продължително мониториране на нивото на глюкозата. Целта и на двете нови процедури е да повишат знанията на пациента, разбирането на заболяването, да се дадат насоки за правилното следене на конкретни показатели и контролирането им и най-вече да се ограничи появата и прогресирането на евентуалните усложнения на диабета. Това от своя страна ще намали инвалидността, смъртността в резултат на заболяването, а и ще подобри качеството на живот на пациентите.
Конкретни медицински критерии за проследяване на състоянието на пациенти с тежки мозъчни увреди въвежда още здравното министерство в проекта с промените. Основна тяхна цел е да подобрят наблюдението и сигурността на тези болни, но заедно с това и да има по-бърз контакт с координаторите по донорство при потенциален донор, с което пък се търси повишане на трансплантационната дейност у нас.
Наредбата променя изцяло и кодовете на заболяванията, по които лекарите се отчитат на касата.
