ТЪЖНАТА СЪДБА НА ЕДИНСТВЕНОТО ДЕТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЕТ И РЕВОЛЮЦИОНЕР ХРИСТО БОТЕВ

На 8 януари 1906 г. Иванка Ботева се венчава за Стоян Христов. Той е доктор по икономика, работи в Българската земеделска банка. Двамата се местят от Търново в София, настаняват се в хотел "Континентал". През октомври младата невеста започва да се оплаква от гърло.

0
332
На 17 май 1876 г. Ботев пише на жена си Венета: „Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящият те Христа.“
Когато баща й минава Дунава с „Радецки“, Иванка е пеленаче. След Освобождението Ботевото семейство се преселва в Търново.
Иванка завършва четвърто отделение и е настанена в пансиона на мадам Брок. После е пратена във Виена, където учи в „Нотър Дам дьо Сион“. През 1890 г. се връща и постъпва в Търновската девическа гимназия.
Висшето си образование Иванка завършва в Женева. Там тя се дипломира като лисансие по социални науки. Стройна, с волевипрофил, искрящи очи и буйна кестенява коса, така я описва нейният състудент Петър Нейков.
„Това, което ми произведе най-силно впечатление, беше решителността и прямотата в словата й. В тях се проявяваше дух на трезво съзнание, самостоятелност и липса на предразсъдъци“, пише в спомените си той.
На 8 януари 1906 г. Иванка Ботева се венчава за Стоян Христов. Той е доктор по икономика, работи в Българската земеделска банка. Двамата се местят от Търново в София, настаняват се в хотел „Континентал“. През октомври младата невеста започва да се оплаква от гърло.
Доктор Христо Татарчев първи я преглежда. Той е учил медицина в Цюрих, завършил е в Берлин. Лекарят заключава, че няма нищо опасно. Тя обаче не се чувства добре и на 29-и, неделя, доктор Стефан Сарафов посещава хотела, където е отседнала.
„Имаше 38,5 температура, обща разбитост, пулс 110 и болки в гърлото, повече от дясната страна; гълташе мъчно и говореше през носа; забелязваше се обща червенина на гърлото и подутост на дясната сливица, както беше подута и съответствующата външна страна на врата“, описва състоянието й той.
„Ангина“, поставя диагноза лекарят и съветва Иванка да постъпи в неговата лечебница.
По онова време у нас практикуват около 650 доктори, а Стефан Сарафов е светилото в бранша. Завършил е медицина в Париж, работил е при прочутия професор Пиер Потен.
През 1900 г. заедно с още двама колеги Сарафов открива първата частна клиника в България. Сградата в центъра на София е взета под наем от милионера Тодор Балабанов. В това уж най-модерно болнично заведение обаче все още церят с пиявици зад ушите.
Състоянието на Иванка Ботева видимо се влошава. Отокът на гърлото расте, температурата се качва на 39 градуса, пулсът е 120 в минута. Нервна възбуда и безсъние допълват клиничната картина.
За да пребори болестта, Сарафов прилага следното лечение: „Промивки на гърлото с 3-4 литра разтвор от лизол или слаба кислородна вода; общи вани на 36-37 градуса целзий; пиявици зад ушите; лед на главата; компреси около врата; всекидневно впръскване 1-1,1/2 литра изкуствен серум; впръскване с кофеин, камфор и коларгол.“
Ефектът е почти нулев. През нощта срещу вторник в гърлото на пациентката зейва язва, от която потича гной Вечерта на същия ден температурата вече е 39,5, а в сряда заран пулсът отслабва. Следващите дни бременната става все по-зле. Отокът спада малко, но температурата се качва на 41 градуса, а пулсът стига 130 удара. „Печалният изход последва от колапс на 7-й ноемврий сутринта“, сухо регистрира Стефан Сарафов.
Правена ли е операция, е главният въпрос след смъртта на Иванка. В София плъзва слух, че дъщерята на Ботев е умъртвена с несполучлива хирургическа намеса.
„Няколко дена след смъртта обаче аз останах като гръмната, като се научих, че във в. „Ден“ се появило „опровержение“ от санаториума на г. д-р Сарафов по смъртта на дъщеря ми Иванка, в което се казвало, че „мълвата, какво в санаториума била извършена операция на покойната Иванка Ботйова, е мълва тенденциозна, злонамерена, тъй като подобна операция не е извършена, понеже не станало нужда от такава“, пише сломената майка.
Шефът на клиниката изпуска началото на заболяването, което е решаващо за пресичане на възпалителните процеси, коментират медици. Когато пациентката се влошава, екипът на Стефан Сарафов се паникьосва и предприема рискована интервенция.
„Г-н д-р Михайловски изследва със сонда раната; оказа се, че няма задържане на гной; по този начин се разшири и отвърстието на раната“, признава Сарафов. „Изследването стана в присъствието на съпруга на болната“, измива си ръцете той. Парижкият възпитаник твърди, че разширяването на раната не е операция.
Д-р Асен Кермекчиев е на друго мнение „Под думата операция – сочи той – се разбира активната намеса на лекаря хирург. Макар известно число операции да се извършват без проливане на кръв, голямо число от тях обаче дозволяват разширения, разрязвания и отрязвания повече или по-малко значителни.“
Този теоретичен спор не може да бъде решен и от Българския лекарски съюз.
Смъртта на Ботевата дъщеря разклаща реномето на Сарафовата клиника. „Между това, ако бяхте казали, че положението е тъй опасно, щяхме да заведем болната във Виена или да повикаме някой лекар от странство“, упреква Венета доктора.
Ботевата вдовица свидетелства, че условията в болницата не са на нужното ниво. В стаята на Иванка било студено, храната не се подтопляла. Стаите са тесни и не се проветряват. Шумно е, защото коридорът служи за чакалня. Прислугата е недостатъчна, а служителите в бели престилки се държат надуто, отбелязва тя.
След тези изявления Стефан Сарафов започва да се страхува за клиентелата си. Известни личности посещават неговия кабинет. Иван Вазов например също страда от гърло и се консултира с ученика на проф. Потен.
„Санаториумът желае да възстанови правдата по съдебен ред“, заявява Сарафов. „Но никой няма да се забрави дотам, щото да води по съдилищата вдовицата на Христа Ботева“, прави уговорка той. Дело за клевета е заведено само срещу д-р Асен Кермекчиев.
„И аз съжалявам, че д-р Сарафов не иска да ме даде под съд. Аз съм се решила и съм готова, защото след като се изгуби милата ми, единствена и незабравима дъщеря Иванка, за мене навсякъде е черно и тъмно“, пише Венета Ботева.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведете коментар!
Please enter your name here