Легендата на „Ботев“-Пловдив и на българския футбол Динко Дерменджиев-Чико е починал в болницата, в Пловдив, във вторник вечерта, съобщава TrafficNews.
В началото на март той колабира в пловдивско заведение и беше приет по спешност в болница, където с помощта на лекарите се бореше за живота си.
Футболната легенда имаше редица здравословни проблеми: със стеснение на гърлото, със сърцето (преди няколко години му бе поставен стент) и с белите дробовете.
Припомняме, че в началото на март Чико бе приет с лека форма на инсулт в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив, след което беше стабилизиран и преместен в Първа клиника по хирургия в Пловдив.
На 29 април футболистите на „Ботев“ Пловдив разпънаха плакат, посветен на клубната легенда, преди двубоя с ЦСКА от 31-ия кръг на Първа лига. Транспарантът гласеше: „Чико, всички сме с теб“.
Състоянието му обаче се е влоши, изпадна в кома. Лекарите положиха максимални усилия, но не успяха да спасят легендата.
Rodopi–info.com изказва искрени съболезнования на семейството и близките. Сбогом, Чико!
ДИНКО ЦВЕТКОВ ДЕРМЕНДЖИЕВ–ЧИКО е бивш български футболист, нападател. Роден е на 2 юни 1941 г. в град Пловдив.
КАРИЕРА
Започва футболната си кариера като вратар в Марица (Пловдив). През 1959 г. преминава в отбора на Ботев (Пловдив), където играе до 1978 г., общо 19 сезона.
Изиграл е 447 мача в „А“ РФГ и е отбелязал в тях 194 гола. От 26 дузпи е реализирал 22, автор е на 7 хеттрика.
В евротурнирите има 10 мача и 3 гола (2 мача и 1 гол в КЕШ, 6 мача и 1 гол в КНК и 2 мача и 1 гол за купата на УЕФА).
За националния отбор е играл 58 срещи и има 19 гола. Три пъти участник на Световно първенство – Чили (1962, 2 мача), Англия (1966, 2 мача) и Мексико(1970, 2 мача и 1 гол).
Обявяван за „Футболист на Пловдив“ за 1966, 1967 и 1976 година.
Избран от привържениците на Ботев (Пловдив) за футболист №1 на клуба за ХХ век. Шампион през 1967 и носител на купата на страната през 1962 г. с „Ботев“ (Пловдив), вицешампион през 1963 г. и бронзов медалист през 1961 г. от шампионатите на „А“ РФГ и Балканската клубна купа за 1972 г., финалист за купата на страната през 1963 и 1964 г.
„Заслужил майстор на спорта“ от 1967 г. Спортсмен № 1 на България за 1974 г.
След приключване на кариерата си е бил треньор с лиценз на УЕФА в Чепинец (Велинград) (1978-1979), Шумен (1984-1985), младежкия национален отбор (1985-1987, 1994-1995) Спартак (Плевен) (1987-1988), Омония Арадипу (Кипър) (1988-1989), Марица (Пловдив) (1997), Левски (София) (1991/ес.), Хебър (1992), Черноморец (Бургас) (1995), Локомотив (София) (1996), Локомотив (Пловдив)(1996/пр., 1998-1999) и Ботев (Пловдив) (1979-1984, 1989-1991, 1992-1993, 1995-1996, 1997-1998, 1999-2001: носител на купата на страната през 1981, бронзов медалист през 1981 и 1983 и финалист през 1984 и 1991 г.), главен мениджър на Ботев (1999-2000).
