В петъка на Светлата (следвеликденска) седмица се почита празникът Живоприемен източник в чест на света Богородица. Той е установен, за да не остане непочетена по време на пасхалните дни и тази, която стана майка на въплътилия се Божи Син – възкръсналия Спасител на света.
Имен ден празнуват: Жива, Живка, Живко, Жишо, Зоя
Името на празника е старинен превод на гръцкото му название и е свързано с целебен извор в гората край стените на Цариград. Този район сега е зает от обширен гробищен комплекс, предимно мюсюлмански, но около самия извор Живоприемен източник има християнско гробище.
Изворът е останал на около два метра под терена и в него плуват малки златни рибки, затова мястото и околността от векове носят турското название Балъклъ – „рибно (място)“.
Има две древни легенди за появата на това название. Те отнасят появата на свещеното място към V или VI век, съответно към времето на различни императори. По-известното сказание говори за Лъв I Тракиец. Когато отивал като обикновен войник в Цариград, в гората недалече от градските стени той срещнал слепец, който го помолил за вода. Тогава един глас му посочил извора.
След като пил от водата и си измил очите, слепият прогледал и предсказал на воина, че
ще стане император и ще построи църква до извора. Така се появила почитта към света Богородица край този извор, а постепенно празникът станал известен и почитан по целия православен свят.
Чества се и възстановяването на Българската патриаршия, и паметта на свети апостол Симон Зилот.