Стобските пирамиди се намират в близост до село Стоб, в Западна Рила. От селото трябва да си закупите билети, за да продължите към природната забележителност Стобски пирамиди.
Пирамидите са изцяло природен феномен, който не съществува някъде другаде в България. Гледките си заслужават пътуването, а близките дестинации – Рилски манастир, резерватът „Парангалница”, както и водопадът Горица, в близост до село Овчарци ще ви заредят с много разнообразни мигове и красиви спомени от една богата на природа и легенди България.
Стобските пирамиди представляват разнообразни по височина и размери пирамидални скално глинести структури в червен цвят, чиито конусовидни върхове завършват с каменни шапки. Пирамидите напомнят и на гъбки, но и на много други причудливи форми, които ако гледате на залез слънце, ще изпитате усещането, че не сте сами. Всяка една сянка, която ще полази по телата на пирамидите, ще ви напомни някого или нещо живо, а то сякаш ви дебне или направо се разхожда около вас.
В това няма нищо мистично – просто игра на светлината и сянката, но наистина красива игра, достойна да бъде заснета от много ъгли. Да, всъщност Стобските пирамиди, които са много различни по височина – от 7 до 10 метра, някои достигат дори до повече, са идеално място за снимане.
През деня те изглеждат като сипеи пръст, оформени от дъждовете в релефни форми, но малко по-късно ярките им цветове излизат и странните им форми оживяват. Стобските пирамиди са природна забележителност, определена като такава през 1964 г.
Ето как местните легенди описват появата на Стобските пирамиди!
“Много, много отдавна на мястото, където сега са пирамидите се простирал голям мегдан. Там селяните празнували сватби и погребения и всички празници. В селото един ден се срещнали момче и момиче и се влюбили. Но майката на момичето била против двамата да се оженят и проклела дъщеря си – когато свекър й тръгне да я целува, всички да се превърнат в камъни. Така и станало – от тогава сватбената процесия е застинала като пирамиди на мястото на площада, а само вечер сватбарите помръдват понякога, погалени от последните слънчеви лъчи на надеждата някой да развали проклятието.“ Това е само една от легендите.
Ето и друга легенда: “На няколко километра нагоре в планината има друго село. Някога момче от другото село Бозовая щяло да се жени за момичето, в което бил влюбен. Дошъл денят на сватбата, а сватбената процесия тръгнала надолу към Стоб, защото там имало християнски храм. По пътя обаче изгревът осветил силно лицето на булката, която била много красива, а кумът останал като поразен от тази неземна хубост и като насън целунал булката. В миг всички се превърнали в камъни.“
Град Стоб има древна история. Той е основан през 9-ти век, а древните хроники изобилстват от сведения за неговите крепостни стени, кули и водопроводи. После градът вероятно е бил разрушен, но през 12 век, през Втората българска държава е възстановен отново. Над селото има руини от стара крепост, която местните наричат Петрова кула – на името на цар Петър, за който се твърди, че е разказвал за нея във връзка с живота на св. Иван Рилски.
Като тръгнете от църквата в селото, до пирамидите се стига за около 40-50 минути. Мястото е откъснато от големите градове, насред Рила и дивата природна шир, която превръща визуалните ти усещания в необятно море от релефи, зеленина и пърхави облачета, цъмбуркащи се в синьото на небето и превръщащи се от сърчица и патенца в булки и дори сватбени процесии.
Това е, което най-силно описва дестинацията Стобски пирамиди – безбрежна широта на природната причудлива фантазия, която не „омагьосва”, а думата е „твори” образи. Отидете там, еко пътеката си заслужава да бъде видяна заедно със своята булка и нейните каменни гости на свечеряване!
