На днешния ден – 2 февруари Православната църква отбелязва големия християнски празник Сретение Господне – един от четирите православни празника, посветени на Божията майка.
Четиридесет дни след раждането на Господа Исуса Христа света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Това било установено за спомен от избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък (Изход 12:29). Затова всеки първороден като собственост на Господа бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен.
А след навършване на 40 дни от рождението, майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. На този закон смирено се подчинила и света Богородица.
Смята се, че Богородица закриля бременните жени, майките, раждаемостта и семейството. Според народното поверие през този ден бременните жени не трябва да работят, защото децата им ще се родят белязани.
Освен това мъжките и женските животни трябва да са разделени днес – така ще се увеличи плодовитостта им и те ще бъдат живи и здрави.
През днешния ден жените не трябва да пипат остри предмети, да режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата.
Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо мъжко или женско. Девойките вярват, че бъдещият им съпруг ще прилича по външен вид и нрав на онзи мъж, когото срещнат пръв.
В народните представи света Богородица е покровителка на бременността и родилките, но също е „вълча Богородица”, свързана с животни, олицетворяващи демоничните сили и природните стихии. Така едновременно се почита християнската светица-майка и се омилостивява богинята-майка чрез т. нар. житна жертва – сексуално въздържание и редица забрани, имащи магически характер.
В българските народни традиции обаче датата се отбелязва като празник на оцеляването и съхраняването на мъжката сила – Петльовден. Всяка година на 2-ри февруари народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира.
Петльов ден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък през време на турското робство – КРЪВНИЯ, вземането на малко момчета за еничари в армията на султана.
През петвековното робство, по това време на годината, поробителите минавали да взимат християнски момчета за еничари. От която къща вземали момче, те поставяли кървав знак на портата, а народът наричал това кръвен данък.
Според легендата, която се предава от векове, за да не даде момчето си за еничар, смела българка от бургаското село Еркеч го скрила от дошлите за данъка турци. Те се заканили, че ако не им го предаде на другия ден ще дойдат и ще го заколят. Тогава тя заявила, че сама ще заколи скъпото си момче, но няма да им го предаде!
През нощта тя извежда детето си и го скрива далеч извън селото. След това заклала петел на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани от постъпката на майката и повече никога не събирали момчета за еничари от село Еркеч.
Оттогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
Според традицията днес жертвената птица се заколва на прага, а с кръвта й по челата на момчетата се прави кръстен знак, за да бъдат живи и здрави. Главата на птицата се оставя на портата, а перата се запазват и използват при болести на децата.
Закланият петел се сготвя, а от него се раздава на съседи за здравето на момчетата, които са продължителите на рода.
ПАЗЕТЕ БЪЛГАРСКОТО! ПОМНЕТЕ СВОЯТА ИСТОРИЯ И ТРАДИЦИИ!
