СПАС ГЪРНЕВСКИ: БЪДЕЩЕТО НА ПЛОВДИВ Е ДА СЕ РАЗВИВА КАТО ЦЕНТЪР НА АГЛОМЕРАЦИЯ

0
131

“Има три ключови проекта, които наистина могат да променят качеството на живот в Пловдив – водоснабдяването от каскадата „Доспат-Въча“, изграждането на S-ban и развитието на екопарк „Родопи“

Бизнесът и икономиката създават качествена жизнена среда и добър стандарт, враждите раждат бедност

Поради  географската отдалеченост на отделните селища в „Родопи“ и „Марица“ се е приело, че днешната форма на управление като самостоятелни общини е по-функционална за тези населени места.“

 

– Г-н Гърневски, в състояние ли е Община Пловдив да се нагърби с инвестиции в съседни села, каквито бяха обещани на срещата на кмета Здравко Димитров с хора от Белащица миналата седмица?

– Мисля, че при моментното състояние на местните приходи и разходи в община Пловдив това няма да е възможно каквото и да се обещава на хората в Белащица. По принцип приобщаването на села на парче към Пловдив е погрешно и опасно. Необходима е нова политика на общностно развитие и ЕС вече задава тона. Ние обаче, вместо да вървим заедно, да се развиваме заедно, разпалваме вражди. А както е известно, враждите раждат бедност. Бизнесът и икономиката създават качествена жизнена среда и добър стандарт, а за тях трябва свързаност и общи усилия.

– През време на прехода почти всички пловдивски управници са проявявали апетити за приобщаване на граничещи с града ни села от общините „Родопи“ и „Марица“ и особено по атрактивните от тях. Във Вашия мандат имахте ли подобни желания, как ще коментирате този процес след случая „Белащица“,станал актуален в последните седмици?

– Г-н Чернев, въпросът под чия юрисдикция да  функционират общините „Родопи“ и „Марица“ е бил дискусионен и преди промените от 1989 г., и след тях. Те наистина са изкуствено създадени от по двадесетина села в състава си, без естествен административен център. Неслучайно седалищата и на двете общини се намират в Пловдив. Имало е години преди 10 ноември, когато тези селищни системи са били като отделни районни кметства към Община Пловдив. Поради географската отдалеченост на отделните им селища обаче се е приело, че днешната форма на управление като самостоятелни общини е по-функционална за тези населени места.

Въпросът за присъединяване на отделни села към Пловдив е бил поставян и в моя мандат, но по инициатива на местите хора, особено след пролетта на 1997 г. Тогава с екипа ми обсъдихме много задълбочено подобна възможност и категорично я отхвърлихме. След червения тайфун начело с Жан-Виденовото правителство, опустошил България, беше лудост да натоварим Пловдив с подобно финансово бреме. Освен това въпросът беше и принципен. Не можеш да привлечеш към административния център най близките 5-6 атрактивни най-вече с имотите си села, а другите да ги оставиш на произвола на съдбата. Община „Родопи” освен определящите облика и Марково, Първенец, Храбрино, Белащица, Браниполе, Брестник, Ягодово, включва в състава си отдалечени села като Извор, Бойково, Дедево, Ситово, Лилково, немалка част и от самия парк „Родопи“. И ако Пловдив иска да откъсне атрактивните, кой и как ще се грижи за инфраструктурата, чистотата, зимното почистване и ред още социално-битови проблеми на всички по-отдалечени села?

Не е почтено да обереш каймака от села заради имотите им, а другите – основно със застаряло население, да ги затриеш. Ако ще приобщаваш, ще приобщиш цялата община, ако, разбира се, и хората там, и тези в Пловдив заявят ясно такова желание. Един кметски екип трябва обаче да е наясно, че ценните имоти ще свършат бързо. Виждате какво става в момента – строи се сред нивите от Първенец до Брестник. Там на практика се оформя район, по-голям от „Тракия”. В същото време там няма пътна инфраструктура, липсва канализация, има проблеми с водоснабдяването на едни места, с електроенергията на други. Липсват паркове, а след време ще са необходими детска градина, ясли, медицински център и т.н.

– Къде трябва да е насочено днес вниманието на общинското ръководство в Пловдив – към приобщаване на нови населени места или към усилия за цялостното развитие на областния град ръка за ръка с общините от региона ни?

– Истина е, че през последните 11 години в мандатите на ГЕРБ се направи изключително много за Пловдив, но градът расте, а с това и предизвикателствата пред местната власт. Градът ни се разраства с часове. Всеки ден пристигат нови, и то млади хора, за да се устройват за постоянен живот във все по-модерния ни град с развитата му икономика, здравеопазване, образование, култура, спорт, развлечения. Всичко това предполага нарастващите потребности да се посрещат с изпреварващи темпове.

А сега конкретно на въпроса ви. Когато на времето с екипа ми заедно с водещи специалисти обсъждахме не само текущите, но и предизвикателствата в бъдеще, стигнахме до извода, че рано или късно Пловдив и общините от областта ще се прелеят в една естествена агломерация. Териториалната близост на населените места и многообразните им връзки – транспортни, административни, икономически, образователни, здравни, културни, спортни, туристически, отдих и пр., са неизбежна предпоставка за това. Решихме, че в програмата ни за управление трябва да заложим някои перспективни  проекти, които през годините ще бъдат своеобразен мост към обособяването на областната агломерация. Избрахме политиката на протегната ръка и обединителни съвместни инициативи с колегите от съседните общини, вместо да сеем недоверие и вражди помежду ни, посягайки към тяхната цялост и интереси. В програмата  ни от 1997 г. за развитие на Пловдив бяха одобрени и приети с мнозинство от всички политически сили  в Общинския съвет няколко дългосрочни проекти като: Водоснабдяването на Пловдив и общините наоколо с балканска вода от язовир Въча; Изграждане на околовръстен  жп S-ban по западен образец; Превръщане на занемарения парк „Родопи“ в съвременна база за целогодишен туристически, спортен и курортен център…

– Каква е днес съдбата на тези толкова важни проекти за многовековния ни град?

– И трите проекта можеха да бъдат осъществени само при изразената воля на общините от областта, областния център Пловдив и правителството на страната. Учудващо, макар и от различни политически сили, много бързо с колегите кметове намерихме общ език при  безспорните аргументи за осъществяване на тези идеи. С общините „Родопи“ и „Куклен“ се заехме с проекта  екопарк „Родопи”. Териториите в парка от хижа „Здравец“ до Бяла черква са под тяхна юрисдикция, а Пловдив бе двигателят, който да форсира кадрови капацитет и институции, с които да се изработи и изпълни цялостния проект. Имахме картбланш от кабинета и лично от премиера Костов, който бях запознал с изключителните дадености на родопските красоти. На практика – с разумни средства за подобряване на инфраструктурата, най малко 500 хиляди души от Пловдив и областта щяха да разполагат с целогодишен курорт и ски писти на височината на Пампорово само на 25-30 километра от домовете си. Алтернативите Пампорово и Боровец са с цели 60  км повече…

 – Изключително ценен за Пловдив и областта ще бъде жп  S-banа, разбира се, ако бъде изграден след актуализация на проекта му от 1997 г., съобразено с новите икономически и социални реалности в Пловдив. 

– За да бъде ефективен пловдивският S-ban, в проекта трябва да настъпят следните съществени промени: да се повдигне съществуващата жп линия от стадион „Марица“ в „Кършияка“ до Коматевския надлез с цел премахване на жп прелезите  между районите Централен и Западен и облекчаване на трафика. С подходящи съвременни безшумни колела тя би била и великолепна атракция. Предвидената през 1997 г  12-километрова отсечка между село Скутаре и гара Филипово, за да се затвори рингът на железницата, трябва да се удължи с още няколко десетки километра. Те са абсолютно необходими, за да бъдат захранени с директен транспорт и четирите изникнали и развити по времето на ГЕРБ индустриално-търговски зони на север от града: ИТЗ „Марица“, ИЗ „Раковски“, ИЗ и Високотехнологичен център „Тракия“ и Агроцентър „Калояново“. В тях работят около 30 000 души. Така от ежедневния трафик на Пловдив ще отпаднат не по-малко от 20 хиляди автомобила.

На всяка входно-изходна артерия на Пловдив, освен спирките на железницата, трябва да бъдат изградени в съседство и буферни паркинги. Всеки ден в града ни от областта и страната влизат между 150 000 и 200 000  автомобила. Повечето от прииждащите с тях хора от Пловдивска област търсят в регионалния център най различни услуги – здравни, образователни, правни, административни, туризъм, култура, спорт и прочее. Няма как градската железница свързваща в своя ринг шестте района, да стигне до централната част на града, където се намират повечето институции. Ето защо на буферните паркинги при минимална сума ще паркират пътуващи и до крайните квартали, но и до центъра с напасван за целта градски транспорт със спирките на железницата. Така гостите на Пловдив ще могат да стигнат бързо до всяка точка на града, без да задръстват трафика.

При широко експертно обсъждане към  стария проект за модерен S-ban по германски образец най вероятно ще бъдат добавени ред още необходими обстоятелства.

Сега е необходима  желязна координация между държавните и общинските институции.

Да, днешните управляващи имат късмет, че от две години Европейския съюз настоява пред страните членки да изграждат в големите си градове подобен транспорт. Условията обаче са за категорично постигане на единството на основополагащите правила в европейския инвестиционен  процес: доказан икономически, социален и екологичен ефект, иначе финансиране няма!

За изключителната важност на проекта за водоснабдяването на  Пловдив и региона с кристалночиста и студена вода от язовир „Въча“ считам, че не е необходимо да убеждавам никого. След 2-годишна работа с Европейската инвестиционна банка бяхме договорили безлихвен кредит с 15-годишен гратисен период. Щяха да го отпуснат през пролетната сесия на банката в 2000 година. После проектът бе пратен да събира прах някъде в чекмеджетата. Като областен управител днешният кмет на Пловдив Здравко Димитров го извади отново на дневен ред. Доколкото знам, бе възложено ново прединвестиционно проучване, но не знам защо и от това накрая нищо не произлезе.

– Защо всички признават, че тези три проекта са изключително важни за развитието на Пловдив, но в крайна сметка нито един от тях не е реализиран?

– На 1 ноември 1999 г. мандатът ми изтече. Новата управа реши, че всичко, което сме свършили през управлението ни, не заслужава внимание. Не само тези три мащабни проекта, но и редица по-малки, но също важни за европейската столица на културата напълниха кошчето за отпадъци на моя наследник.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведете коментар!
Please enter your name here