По време на живота си Хемингуей преживява антракс, малария, рак на кожата, пневмония и диабет. Той оцелява след две самолетни катастрофи, спукан бъбрек, хепатит, спукан далак, фрактура на основата на черепа. Смачканият прешлен заздравява и дори не го оставя парализиран. Пиел е литър ром и уиски на ден, без да се брои виното.
Майката на Ърнест е принудила баща му да се самоубие чрез постоянни кавги. След това тя е засипала Хемингуей с писма, които Ърнест най-често изгарял, без да ги отваря, знаейки, че за него и баща му са написани яростни мерзости. Един ден тя му изпратила един пакет, където наред с другите неща, имало и стар двуцевен пистолет. Това бил любимият пистолет на баща му Винченцо Бернардели с който се самоубива. Четвърт век по-късно, Ърнест използвал същия пистолет.
Рано сутринта на 2 юли 1961 г., докато съпругата му спяла, Ърнест влиза във фоайето на къщата си в Айдахо, изважда същия малокалибрен пистолет от килера и се застрелва. Последните години Хем изпадна в дълбока депресия и параноя относно наблюдението. Струвало му се, че агенти на ФБР го следват навсякъде и навсякъде се поставят бръмбари, подслушват се телефони, чете се поща, непрекъснато се проверяват банкови сметки. Той може и да е бъркал странични наблюдатели с агенти.
Претърпява 11 психотерапевтични удара, след което се обадил на приятеля си от телефона в коридора на клиниката, за да го информира, че бръмбари са поставени и в клиниката. Всички мислели, че това са глупости, но никой не можел да го убеди в противното.
Минали десетилетия. Отправено било официално искане до ФБР за Ернст Хемингуей. Отговорът, който то получило, бил следният:“Имаше наблюдение, имаше грешки, подслушването също беше навсякъде. Подозираха го в нещо във връзка с Куба. Не беше кой знае какво, наистина.“
Подслушването било дори в психиатричната клиника, откъдето той се обадил, за да го докладва.
