Най-големия български авиоинженер – професор Цветан Лазаров посвещава живота си за създаване научна и техническа база в България за производство на самолети със сериозно Европейско качество.
За кратко – от 30-те години на XX век до средата на 50-те, България се превръща в един от големите производители на самолети в Европа. Югославия и Полша започват да внасят от моделите, произведени у нас.
Въпреки всичко това обаче, по поръка на СССР в продължение на десет години, самолетостроенето в България бива умишлено възпирано, за да се стигне до момента, в който цеховете, произвеждали българската авиационна техника да правят мотопеди.
Цветан Лазаров е роден в гр. Плевен на 25. февруари 1896г. Интересът му към двигателите с вътрешно горене и по-специално авиацията датира още от младежките му години.
Малкият Цветан дори упорито учи френски и руски, за да може да чете специализирана литература по тези теми. През 1912 г., едва шестнайсетгодишен, работи като стажант монтьор на старото софийско летище, а когато избухва Балканската война, отива доброволец. Работи като механик на летището Мустафа паша (днес Свиленград), където се базира Първо аеропланно отделение.
Интересен факт е, че мнозина сочат това летище като първото военно летище в света!
През 1922 г. Цветан Лазаров заминава за Германия и постъпва във Висшето техническо училище в Шарлотенбург. Учи упорито немски език. Специализира леки двигатели с вътрешно горене и самолетостроене. Въпреки огромния си талант и страст, с която учи, годините за Цветан Лазаров в Германия никак не са леки.
През пролетта на 1926 г. вече е дипломиран аероинженер. Започва работа в Държавна аеропланна работилница – ДАР Божурище. Годините, прекарани там, се оказват изключително продуктивни за Цветан Лазаров. През 1932 година се появява ДАР-6 – лек и прост за пилотиране учебен самолет, който удивлява всички специалисти, включително и западните.
През следващите години той продължава да усъвършенства идеите си и на бял свят се появяват нови и нови модели като ДАР-9, ДАР-10А и ДАР-10Ф (А означава двигател Алфа Ромео, а Ф – Фиат).
След края на Втората световна война България изнася първи самолети за Югославия. И до днес в музея в Загреб може да се види ДАР-9 в цветовете на Югославските ВВС.
В България е имало три предприятия, които са се занимавали със самолетно производство:
Държавна аеропланна работилница в Божурище
Държавна самолетна фабрика в Ловеч
Български Капрони – италианска фирма за строеж на самолети в Казанлък.
През тези години България е била една от европейските сили в авиацията. Произвели сме над 1100 самолета и сме били на 7-мо място в света по авиационно производство.
Но през 50-те години мрачни облаци надвисват над българската авиация. След продължителен съветски натиск срещу нашето самолетостроене постепенно българското правителство е принудено да намали и по-късно да спре производството на български самолети. В държавната самолетна фабрика в Ловеч започват да се произвеждат колела и мотопеди.
Има и много срамен акт в историята ни – през януари 1960 година нарочна комисия решава да се унищожи цялата техническа документация на създадените 25 конструкции български аероплани, някои от които са били уникални. Били са унищожени и техните прототипи, днес българският „ДАР-10“ може да се види в техническия музей в Загреб, у нас няма.
/Стефан Станчев/
