Освен, че е символ на плодородие и просперитет, още в античността лечителите са открили полезните свойства на този малък червен плод.
За първи път култивирането и отглеждането на шипка с цел използването й като лекарство е започнало в древна Персия.
Шипката е толкова наситена на полезни вещества, че спокойно може да бъде зачислена към суперхраните. Тя съдържа витамините А, С, Е, К и В комплекс. Високо е съдържанието и на калции, желязо и фосфор.
Характерно за нея е и високата концентрация на биофлавоиди, антиоксиданти и веществото рутин, което е изключително полезно за укрепване на кръвоносните съдове и сърцето.
Рутинът е известен и със способността си да намаля дегенерацията на тъканите при различни заболявания.
Шипката съдържа каротин, в това число и ликопен- веществото, което допринася за червения цвят на плодовете (диня, грейпфрут, домат), които от своя страна предотвратяват образуването на рак.
Още едно от полезните свойства на малкия плод е наличието на естествен пектин, който пък спомага нормалната функция на храносмилателната система.
Като лекарство шипката може да бъде използвана при лечението на проблеми с разширени вени и чувствителни капиляри, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и алергии.
В античността също е открита и нейната способност да допринасят за бързото оздравяване на натъртвания и рани.
Най- широко разпространено е използването на този плод при простуди и грип.
Дивите шипки са шампиони по съдържание на витамин С, като проучванията доказват, че имат близо 50 пъти повече от портокалите.
В миналото се е смятало също, че клонка от шипков храст, окачена в дома, носи хармония и спокойствие.
Ако са имали проблеми със съня, хората са слагали шипков плод под възглавницата. Разпространено е било поверието, че той предпазва от зли духове и прогонва кошмарите.
