Село Елешница е насред Разложката котловина между полите на Пирин, Рила и Родопите, което прави трудно да се определи в коя планина точно се намира землището му. Местните упорито твърдят, че са пиринчани, докато енциклопедиите настояват, че по-скоро населеното място е настанено в подножието на Северозападния родопски масив, пише desant.net.
В България има две населени места, носещи името Елешница – едното е в Софийско, другото в Разложкия край. Разложката Елешница дълго време се е славила като урановия център на страната ни. Освен че се е добивала рудата, в завод „Звезда“ се обогатявал добитият от нея уран. Всичките количества от него заминавали за Съветския съюз, където той бил преработван и от него се изготвяло горивото за АЕЦ „Козлодуй“. Така било до 1992 г., когато правителството на Филип Димитров с Постановление 74 на Министерския съвет слага край на уранодобива у нас.
След като мината е затворена, през 2006 г. по програма ФАР се извършва рехабилитация на хвостохранилището.
През Елешница се е проточва и дългата 21 километра река Златарица, която наблизо се влива в Места, пише още медията.
Най-голямото богатство на селото са минералните извори. Те извират по течението на Златарица един през друг. Около единия от тях е построена селска баня – с мъжко и женско отделение, която функционира и до днес. Такива обществени бани в България почти не са останали.
Водите на друг минерален извор,известен като „Златарица“, пълнят два басейна с топла лековита вода, чиято температура е 32 градуса. Те са построени някога от фирмата „Редки метали“ и до днес са запазили вида си от онези времена- бетонните им стени и основи са боядисани със светлосиня боя.
Върху бетонните стартови блокчета едвам личат номерата от 1 до 5 на плувните коридори – очевидно както са били написани преди десетилетия.
Басейнът е с „олимпийски“ размери, е увенчан с шестметрова скула за скокове на четири нива. Дълбочината му под металната платформа е 4 метра, докато в другия край е 1,60 м.
Неглижираният му вид се компенсира първо от ниските цени за ползването му – 2 лева за възрастни и левче за дете, както и от добрата и евтина кухня, която предлага заведението до басейните и в което трудно може да се намери място през летния сезон.
В друг свят се пренася посетителят край термалния източник „Св. Варвара“. Температурата на водата в каменното му корито е с температура 58 градуса. Твърди се, че християнската мъченица от III в., чието име носи, е родена именно в Елешница, което в древността се е наричало Илиопол, както се казва и родното й място. Това име е изписано върху плоча, намерена край селото, която се пази в столичния археологически музей.
Предполага се, че край целебния извор е съществувало езическо светилище, което по-късно прераства в християнско оброчище. Днес тук е изграден параклис, носещ името на света Варвара, който поради свличането на пътя до него, сега е недостъпен.
Край Елешница съществува още един извор с гореща над 70 градуса минерална вода. За него няма табела, той е известен само на местните. До басейните, известни като „римските“, защото са вдигнати върху останки от римски терми, се стига по черен път.Коритата са градени преди повече от половин век. Те са елементарни и предназначени болните да се потапят,за да лекуват болежките си. Елешничани сами ги чистят и поддържат. Дори са окачили табела на близко дърво с правила за ползването им, като заклеват този, който не ги спазва, „бял ден да не види!“.
Местните разказват, че преди време тук дошло семейство от Врачанския край с болно момченце, което не можело да ходи. Цял месец изкарали на палатка край извора и детето си правело бани, след което тръгнало да върви. Самият Тодор споделя, че когато си наранил пръста и лекарите му казали, че повече няма да може да го движи, той го топил във водата известно време и сега с гордост демонстрира, че няма проблеми с мърдането му.
Тъкмо заради топлите минерални води и приятния си мек климат земите край Елешница са били предпочитано място за заселване още от древността. Тук са намерени най-старите открити до момента в Разложката котловина находки – жилища, култова сграда и керамика от епохата на ранния неолит. Има и останки от римска крепост, както и следи от други исторически периоди.Още през 1978 г. към читалището е създадена археологическа сбирка, а през 1994 г. с помощта на специалисти от историческия музей в Благоевград в селото е открита музейна експозиция.
Културното наследство на Елешница допълва с ценните си иконописи храмът „Св. Атанас“. Преди време на мястото на стара църква, край която в миналото по Великден млади и стари са се събирали да празнуват, е съграден параклис, носещ името на свети Илия. Край него е вдигнат висок християнски кръст, който красноречиво сочи, че през дългите години на съществуването си селото е останало християнско.
Въпреки прекрасните си природни дадености, Елешница все още не може да се утвърди като туристическа дестинация.Контрастът е навсякъде – меките пясъчни хълмове, които ограждат населеното място и му придават неповторимо очарование, са нелеп фон на десетките порутени здания, останали от някогашната уранодобивна дейност. Допълнителен оттенък дават и съвременни руини внасят и останките от казармените постройки на съществувалото тук преди години военно поделение.
