Историята на съветския пилот Иван Даценко – герой на Съветския съюз на пръв поглед може да изглежда фантастична, в нея има твърде много мистерии. До началото на есента на 1943 г. старши лейтенант Даценко е извършил 213 бойни полета, за които на 18 септември 1943 г. е награден със „Златна звезда“ на Герой на Съветския съюз.
На 18 април следващата година, когато Иван Иванович Даценко получил заповед да бомбардира жп гара Лвов, където е съсредоточен голям брой вражеска техника, самолетът на Даценко е свален.
Очевидци твърдят, че снарядът е ударил резервоара, което моментално е предизвикало експлозия и е попречило на екипажа да използва парашута. Отначало пилотът и другарите му се смятат за изчезнали.
През 1973 г. излиза книгата „За смелост“ със списък от 233 герои на Съветския съюз в Полтавска област и кратко описание на техния боен път. Историята за Даценко завършва с фразата „По време на изпълнението на мисията безстрашният пилот загина със смъртта на смелите …“ Всички така мислели.
В родното си село, Даценко се смята за герой, съселяните му планирали да издигнат паметник, да кръстят не само една от улиците, но и самото селище на негово име. И тогава изведнъж и без да обясняват причините, отношението на държавното ръководство към починалия пилот се променя: Било наредено „отгоре“ почитането на паметта на Даценко да спре.
Само тридесет години по -късно невероятните подробности на тази история са изяснени. От 2001 до 2003 г. няколко програми по тази тема излязат по телевизията, бяха намерени много колеги, познати, които са виждали Даценко вече в Канада.
Оказва се, че през 1967 г., когато съветската делегация посещава Световното изложение в Монреал, изпълнението на народния артист Махмуд Есамбаев „Танцът на огъня“ толкова впечатли канадския премиер Лестър Пиърсън, че той предлага на танцьора сам да избере подарък.
Есамбаев заявил без колебание, че иска да види живота и танците на коренното население на страната. Още на следващия ден цялата делегация е поканена в селището на племето ирокези. Народният артист Асамбаев влиза в най -големия вигвам и с ентусиазъм започва да разглежда декорацията: томахавки, стрели, дрехи с традиционна индианска бродерия.
Няколко минути по -късно, придружен от свитата си, вождът влиза- силен, висок индианец, покрит с татуировки по цялото тяло и боен цвят на лицето. Дългата черна коса на вожда е украсена с разноцветни пера. Есамбаев помолил преводача да каже на индианеца, че танцьорът е много впечатлен от видяното. На което лидерът отговори на чист руски: „Спасибо!“
Тогава той наредил да се сложи маса за гостите, а едно от ястията било пирожки.
В крайна сметка един от членовете на делегацията не можал да устои и попитал: „Кой си ти?“ На което вождът казал: „Иван Иванович Даценко, аз съм родом от село до Полтава.“ Оказало се, че всъщност Иван Даценко е успял да се катапултира от разбития самолет, но е заловен.
След 1945 г. пилотът се озовава в американската част на окупирана Германия. И въпреки че според споразуменията съюзниците трябваше да прехвърлят затворниците в СССР, Даценко успява да избегне завръщането си в Съюза и да стигне до Канада. Там, в резервата Коноуей, той среща мохоките и благодарение на професията си на ветеринарен лекар им помага да лекуват коне. Няколко години по -късно Иван Иванович се жени за дъщерята на вожда Луиз Маккомбър.
Даценко става член на племето, а след смъртта на тъста си, е избран за вожд с името „Мишнаващият през огън“. Той помага на мохоките да се възползват от културното си наследство, като развият туристически бизнес и организира различни представления за гостите.
