Когато минете през Пампорово, ще ви направи впечатление ресторант с голям надпис „Чевермето на бай Панайот“.
Вероятно малцина знаят, че този ресторант вече е на половин век. През 1970 г. Панайот Чолаков от село Проглед, забелязал чужденците, които с часове гледали как се върти чеверме. Предложил той на шефовете на „Балкантурист“ в Пампорово, да се направи специализиран ресторант за чеверме. „Хем да гледат, ама и хем да са седнали“. Така се поставило началото.
Бай Панайот и Мехмед Кърджалиев от Кутела (Мазан Метьо), били любимите чевермеджии и на Тодор Живков. Многократно той бил гост на ресторанта, в който бай Панайот майсторил поредното печено.
Младите готвачи учели занаят, а официалното работно облекло в ресторанта било традиционната родопска носия. Край заведението имало кошери, където се добивал мед.
Своеобразна напитка за добре дошли била задължителна и по традиция на гостите на ресторанта се предлага греяна ракийка в глинена чаша, хляб и сол под звуците на гайда. След това зазвънявали 200-годишни чанове и пред гостите било обезкостявано печеното. Бай Панайот искал то да изстине. Забранявал ползването на прибори. Според него месото трябвало да се яде с ръце и студено, а гарнитурата била мед и мастика.
Киселото мляко, което той предлагал било лично производство и се правило в дървени качета, за да може вкусовете да са напълно автентични.
Такива са били едновремешните майстори на чевермето. Чешити, своенравни, имащи свое категорично виждане за майсторлъка си, не цепели басма на никой. Държавните управници разбирали това и се отнасяли с уважение към тези хора.
Днес десетки майстори продължават традициите на бай Панайот и хиляди чевермета задоволяват вкусовете на туристите. Уважението към паметта на бай Панайот е много голямо и дори вече покойник, още се разказва за неговия майсторлък.
Според местни хора, паметникът на бай Панайот, който се намира в двора на неговия ресторант, е единствения паметник на готвач у нас.
