Близо до Гребна база Пловдив се намира не толкова известният въжен мост.
Той минава над река Дермендере, която се влива в Марица.
Отвъд този мост се простира една рядко посещавана крайградска зона, някога известна като Царския остров – последните остатъци от единствената лонгозна гора в Горнотракийската низина.
Днес този обширен терен се кръстосва от черни пътища, които се провират из редки горички, устремяват се през просторни пасбища и надничат отвисоко към крайбрежни сенчести върбаци, сред които се спотайват рибари.
Тук, сред отвесния откос при големия завой на реката, гнездят хиляди птици.
А отвъд моста на Околовръстното шосе, все нагоре по реката, се ниже безкрайна върволица от тучни зелени брегове, малки пясъчни плажове, обрасли с пъстроцветен гъсталак полянки и тихи вирове.
Eдин скрит малък рай за любителите на кратките излети сред спокойствието на природата недалеч от града.
Този приток на Марица носи много имена и събира водите от безброй дерета и долчинки на Чернатишките Родопи, които изобилстват с живописни бързеи, вирове и водопади. Но един кратък поход между Пловдив и Първенец разкрива една съвсем различна картина – разлети, лениво течащи води, слънчеви полянки и потайни крайбрежни горички – едно скрито царство на спокойствието току под носа на големия град.Вероятно на малцина пловдивчани е известен фактът, че Първенецка (Тъмръшка) река захранва Гребния канал. Част от водите й се отклоняват чрез поредица от шлюзове в посока към западния край на канала, а сетне се оттичат в Марица чрез подземна тръба при старт-финалната зона. Нагоре по течението си пък реката последователно се провира под мостовете на Пещерско и Околовръсните шосета.
Малко по-нагоре пък тя вече е укротила своя ход, отчасти благодарение на рязкото
намаляване на дебита й поради интензивната употреба на водите й за земеделско напояване. Съвсем разбираемо, пловдивската част от Горнотракийската низина е един от най-плодородните райони на България. Почвите са тежки, дълбоки и много богати, а климатът – изключително мек и устойчив.
намаляване на дебита й поради интензивната употреба на водите й за земеделско напояване. Съвсем разбираемо, пловдивската част от Горнотракийската низина е един от най-плодородните райони на България. Почвите са тежки, дълбоки и много богати, а климатът – изключително мек и устойчив.
