Смъртта на Александър Велики обърква историците от векове, но мистерията около преждевременната му и неочаквана кончина, може би най-накрая ще бъде разкрита.
Версиите за внезапната смърт, покосила Великия са много. Някои експерти смятат, че Александър Македонски умира от малария. Други предполагат, че причина за смъртта му е коремен тиф, предизвикан от заразена храна. Има версия, че смъртта му се дължи на бързо протичаща левкемия, или рязкото влошаване на състоянието му е следствие от цироза на черния дроб. Има хипотеза, че е отровен с малко известната тогава отрова стрихнин.
Поредното проучване на авторитетни историци от Западна Европа и САЩ обаче предполага, че великият пълководец и държавник от античността Александър Македонски е починал от западнонилска треска.
Авторите на версията за Нилската треска се опират на думите на Плутарх от произведението му „Успоредни животописи“: “Когато се приближи до градските врати (на Вавилон), той видя ято врани, разлетели се в различни страни и кълвящи се един друг. Няколко птици паднаха отгоре му”. Това подтиква съвременните учени да мислят за треската, позната на съвременната наука с това, че поразява не само хора, но и птици, особено от семейството на враните.
Според изследователите сцената в този текст остава дълго време незабелязана и неразгадана. Тя странно напомня на многобройните смъртни случаи при птици, наблюдавани през 1999 г. в зоопарка в Бронкс и дивата природа. Преди появата на първите случаи на западнонилска треска при хората в Ню Йорк е наблюдавана масова смъртност сред враните и много други видове птици. Пернатите буквално падат мъртви от небето.
След смъртта на царя империята му е поделена между осемте му най-приближени военачалници. Александър приживе искал да бъде погребан в храма на Амон Ра в египетския оазис Сива. Но Птолемей, на когото се пада да управлява Египет, решава да построи мавзолей за царя в столицата Александрия. Мястото за последен покой на Великия била великолепно творение, подобаващо за обожествяването на основателя на града. Гробницата е посещавана от Юлий Цезар, който поднесъл богати дарове на кумира си. Император Август пък положил на главата на статуята на Александър в мавзолея му златна корона. А Калигула – типично в негов стил – си присвоил нагръдника на великия пълководец и го носил по време на тържествени случаи. Последен от римските императори Каракала посещава гробницата на Александър през 215 година и в знак на почит положил пурпурният си плащ и богати дарове.
След това достоверни данни за гробницата на Александър Велики липсват. След като християнството става официална религия във Византия, през 392 година Александрия е подложена на тотално разрушение. В града са унищожени всички езически храмове и реликви. Мнозина смятат, че към 397 година е унищожена и гробницата на Александър, но няма документални доказателства за това. Според една от легендите, Александър е положен в огромна делва, пълна с мед. При погрома над Александрия мумията на пълководеца е изнесена от града и скрита на тайно място.
Само през миналия век около 150 официални експедиции са търсили гроба на Александър. От 1805 година насам на седем пъти е обявявано, че е открито истинското местоположение на гробницата му, но така и до днес официално потвърждение за това няма.
