ПРОФ.ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: ИСКАМЕ ДА НИ УПРАВЛЯВА ХЕМ БИСМАРК, ХЕМ ШКУМБАТА

0
95

Проф. Петър Стоянович е роден на 25 юни 1967 г. в София. Завършва обща история и история на Източна и Югоизточна Европа във Виенския университет. Избран за министър на културата от 42-ото народно събрание на 29 май 2013 г. Професор в Института за исторически изследвания към БАН.

– Проф. Стоянович, изненада ли ви краткият живот на правителството “Петков”? Когато на 8 юни Слави Трифонов заяви, че се оттегля от коалицията, си казах: Край, Петков си заминава, но пък винаги може да бъде и по-лошо. Преди 99 г. на 8 срещу 9 юни на Стамболийски да не му е било по-добре? Вие сте ненадминат майстор на историческите препратки, имат ли днешните политически събития аналог назад във времето?

-Поставяте ме в деликатно положение. Сега заради комплимента ще трябва да се напъна да кажа нещо умно. Поради разположението на силите след изборните резултати над правителството на г-н Петков още от началото витаеше една обреченост, макар и поучителна.

В лова на птици има известна от векове практика да се залага мюре (изкуствена кукла от същия вид), което да привлича себеподобните. Това улеснява ловеца и задължително вкарва наивното ято в обсега на сачмите. Не било честно ли? – ама, моля ви се, майсторският лов не е за аджамии.

Дали го искаме или не, и политиката като всеки занаят си има правила, изисква опит, а освен всичко рано или късно води до осакатяване на участниците.

Няма лице от политиката, при което количествените натрупвания на травмите да не са довели до изменения на личността, защото опитът се заплаща с най-ценното – личното здраве, психическата хармония и провал на публичния имидж извън кръга на съпартийци и следовници.

Не знам дали сравнението със Стамболийски тук е правилно. При него, както при Стамболов, Живков, че и някои по-скорошни примери, рано или късно се случва “9 юни”, защото не умеят да схванат момента на спасителното си оттегляне.

Българинът в политиката страда от най-тежкото заболяване – да не знае къде му е прагът, да няма мярка. Не знае кога да спре да дрънка, не знае кога да си иде, да се оттегли с достойнство, дори да изчезне за собствено благо.

И затова българският гений е я съсечен пред ВИТИЗ, я е с отрязана глава в чувалче на гара Вакарел. Слава богу, че най-новото време ни спестява поне тези крайности. Но принципът е жив, уви.

– А колко пъти “македонският въпрос” – нека така най-общо да го наречем – е бил определящ за вътрешната политика и въобще за съдбата на България?

– И определящ, и доминиращ. От Сан Стефано, където поради трудно спечелената война и изгубеното дипломатическо сражение от руснаците, бе родена една красива илюзия, един мечтан, но невъзможен политически труп, македонската тема шества до днес. При нея няма “искам-не искам”. Няма “пардон”.

Учудвам се на онези, които очакват някой из европейските столици да схване логиката и патоса на нас, българите, когато говорим за тази своя част от цялото. Да не би през 1878 г., през 1913 г. и 1918 г. или 1945-47-а някой в Берлин или Париж да го схвана? При това тогава ставаше въпрос за истински колоси на световната политика, несравними с днешните разкрачени подизпълнители на политическата коректност.

Особено до 1944 г., когато при цялата условност България е имала външни, но временни доминации, темата Македония е била първостепенна, при това ясна: “ке сакам отговорот да биде да”. Иначе свършваш като Сандански, Стамболийски, Терпешев, Т. Паница, Г.Димитров и още няколко десетки хиляди.

Защо смятате, че един цар Фердинанд – внук на Краля Слънце и коскоджамити европейски аристократ – плътно следва иредентистката политика на новата си държава? Защо се облича като дебърски чорбаджия (макар че носи потурите с монокъл и брилянтни пръстени)? Защото му харесва шаякът ли, или просто му е кеф щерките да търчат из “Врана” в мияшка носия? И той се плаши от думите на Стамболов, че Македония ще бъде гробът на България, знае и Санде Радев с неговото “Македония ке затриет България”, но от тази тема няма излизане. Поне жив, де.

Аз разбирам всички онези нашенски политици, особено новобранците, които считат познаването на историята за изгубено време. Разбирам ги, защото незнанието е спасително за хора, които искат бързи решения и нямат ангажимент към миналото. “Има време”, казала еднодневката и запалила цигара…

– Ако се престраша да предизвикам така виртуозно владения от вас черен хумор – с какво т.нар. френско предложение за Македония от 2022 г. е по-добро за нас, българите, от германското предложение от 1941 г.?

– Е, вие пък, какво сравнение… Поне днес на границата отвъд Дунава няма половин милион въоръжена до зъби армия като тогава. Днес има по-малко характер и ефективност, но повече диалог и това е добре така. Ботушът е кадифен. Пък и вече знаят, че всеки подпис с щик, опрян в гърба, е нетраен. Може би наистина това френско предложение да е добро, особено ако се пипне още малко.

Забелязвате ли, че без да се наговарят, повечето наши общественици аргументират, че “това е най-доброто, което можем да получим”, не че е просто най-доброто. Историята учи все пак, помнят притчата за последния влак.

Не бих искал да се произнасям окончателно по възможното стартиране на преговорите със Скопие, защото нямам нито специална информация, нито поглед върху документите. Но видях като обикновен зрител как опитът подпомогна държавния глава Радев и г-н Борисов да успеят в последния момент да материализират позицията си.

В политиката в края на краищата това е важно. Един ден никой няма да те пита какви намерения си имал, а какво си свършил.

Сега ще следват и още бумащини и още битки, но реката изглежда да е форсирана и се надявам Европейският съвет да продължи с разумните си стъпки. Сигурно ще ни въртят и нас още малко на шиш, но това е част от политическия театър.

Помните ли фелдмаршал Фон Лист – същия, дето седеше с войската на Дунава през 1941 г., за което споменахте? Ами Хитлер го изпрати да подпише капитулацията с Гърция при демонстративно отсъствие на италианците. Но когато обиденият Мусолини подпали телефона на фюрера, той изпрати Йодъл да подпише втори протокол с италианско присъствие. Това е политиката.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведете коментар!
Please enter your name here