Новият проектозакон на Министерството на земеделието, целящ да внесе ред по веригата от полето до рафта, предизвика сериозно напрежение сред представители на млечния, птицевъдния и овощарския сектор. Макар текстовете да се оценяват като „добра основа“, редица ключови моменти в законопроекта бяха посрещнати с остра критика от бранша.

Какво означава „българска стока“?

Един от най-спорните моменти е дефиницията на понятието „българска стока“. Според проектозакона, 50% от определени продуктови категории в големите търговски вериги трябва да бъдат от български произход. От земеделския сектор обаче настояват, че този праг е не само недостатъчен, но и подвеждащ.

„Искаме не просто продуктът да е произведен в България, а суровината в него да е българска“, категоричен е Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите. Той даде пример с продукти като кашкавал, които често се внасят като полуфабрикати и само се пакетират у нас, но според регламента се водят български.

Ивайло Гълъбов от Съюза на птицевъдите също алармира за подобни несъответствия. По думите му, нарязан и пакетиран в България испански хамон също се брои за местен продукт.

„Това е абсурд. Искаме етикет ‘българско пиле’ да значи пиле, отгледано, заклано и опаковано тук“, заяви той.

Нереалистични квоти за градинарите

От Националния съюз на градинарите също изразиха притеснения относно възможността за изпълнение на заложената 50% квота за български плодове и зеленчуци през цялата година.

„Когато имаш 90% измръзнали череши, както се случи тази година, няма как да осигурим дори 30% от продукцията“, обясни Мариана Милтенова и подчерта, че при природни бедствия квотите трябва да се коригират.

Спорно ограничение на надценките

Проектът предвижда и ограничение на търговските надценки до 20% за големите вериги. Според производителите обаче, това ограничение лесно може да бъде заобиколено. Причината – надценката се начислява след добавянето на разходите за логистика, заплати, ток и други.

„Това е вратичка, която обезсмисля ограничението“, каза Зоров. Освен това, според него съществува риск от неравно третиране на доставчици – едни може да получат 1% надценка, а други 19%, което реално ги изхвърля от пазара. Решението според бранша е еднаква надценка за всички доставчици в рамките на конкретна стокова група.

Частичен обхват на закона

Най-голямото разочарование обаче е свързано с обхвата на закона. Според земеделските организации, от регулация са изключени именно ключови звена като тържища, стокови борси и пазари на производители – местата, където се формират основните цени и се осъществяват най-много продажби.

„Законът не обхваща най-важните точки от веригата. Контролът на цените ще е нулев точно там, където трябва да е най-строг“, подчерта Милтенова.

Освен това, от регулация ще останат извън и доставките към училища, социални домове и малки търговци с годишен оборот под 20 млн. лв.

Административната тежест – нова пречка за бизнеса

Производителите са единодушни, че вместо да бъдат облекчени, ще бъдат затрупани с още повече документация.

„Вместо да произвеждаме, ще попълваме справки и ще отговаряме на изисквания. Основният ни проблем не са отчетите, а че няма работна ръка“, заяви Ивайло Гълъбов.

Юрист, консултирал сектора, дори заключава: „След като изчетох закона, мога да кажа, че остава да хвърляме кърпата и да приключваме.“

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведете коментар!
Please enter your name here