Българските граждани се отчуждават от собствената си държава, властта се отнема от народа и се концентрира в тесен кръг, трупащ икономически облаги и медиен комфорт, които се трансформират в повече власт. За останалите няма развитие, сигурност и просперитет, а бедност и корупция. Затова е нужна промяна, която да засили гражданското участие и контрол в управлението, да направи институциите по-прозрачни и отчетни, да разгърне инициативата на българските граждани и тяхното участ в обществения живот. Необходима ни е силна държава с правила и ред, които работят за народа и се спазват от всички.
Това заяви в обръщение към депутатите и гражданите по време на откриващото заседание на есенната сесия на парламента президентът Румен Радев, цитиран от dnevnik.bg.
Той предупреди, че ако това не се случи или апатията ще продължи да опразва България, или улицата ще помете статуквото. „Българите очакват вашите отговорни действия. Всеки, който работи не за лични, корпоративни или тясно партийни интереси, ще има съюзник в мое лице“, заяви Радев.
„Времето за промяна неумолимо изтича, както изтичат младите трудоспособни българи, както гаснат българските села, оставени на произвола, и българските пенсионери“, добави той.
В отсъствието на премиера и министрите държавният глава подчерта, че трябва да се промени политическата среда и начинът на упражняване на властта и затова се обръща към Народното събрание, което е изразител на волята на народа, призван да контролира изпълнителната власт.
Парламентът да контролира по-стриктно изпълнителната власт
„Не може да има ефективно управление на държавата и просперитет, ако няма пълноценен парламентарен контрол върху изпълнителната власт“, заяви държавният глава. Той предложи на депутатите да викат премиера поне веднъж в месеца да отговаря на общи въпроси, да отчита изпълнението на управленската програма веднъж годишно, а причините за евентуално неизпълнение да се дебатират в пленарната зала.
Според Радев българското правителство е едно от малкото в ЕС, чиято управленска програма не е получила предварително одобрение в парламента след публичен дебат. „Би било рационално, ако освен състава на Министерския съвет премиерът предлага за одобрение своята управленска програма, а тя и отклоненията от нея да се дебатират в парламента всяка година“, каза той. „Очевидно има необходимост и от разпоредба, която да задължава премиера да се явява поне веднъж в месеца да отговаря на общи въпроси по политиката на правителството. Отказът от блиц контрол според мен е отстъпление от демократичните принципи и неговото възстановяване ще е стъпка към добрите практики на парламентаризма“, препоръча държавният глава.
Радев разкритикува и продължаващата от години практика да се планира по-малък от очаквания излишък, който правителството да разпределя по свое усмотрение и призова депутатите още тази година да пресекат тази практика. „Такъв подход е в разрез с добрите практики и генерира условия за корупция“, предупреди той с уговорката, че правителството трябва да има оперативна свобода да се разпорежда с бюджета, но в ясно регламентирани рамки, които парламентът да определи.“
Да спре промяната в закони без оценка и обсъждане
Президентът настоя Народното събрание да премахне порочната практика съществени промени в основни закони да се променят чрез текстове, включени в преходни и заключителни разпоредби на други закони, защото така се избягва общественото им обсъждане и изготвянето на оценка за въздействието им върху средата. „Това внася непредвидимост и елиминира гражданското участие. Очакванията са за повече предвидимост и прозрачност и това ще повиши доверието към законодателната власт“, подчерта Радев.
Според него е назрял моментът депутатите да дадат по голяма независимост, инициативност и отговорност на местната власт чрез реална финансова децентрализация, която пък ще повиши гражданската активност в регионите. „Сега общините зависят от благоволението на правителството – кое да е правителство, което се реализира често по неизвестни или тяснопартийни критерии“, каза държавният глава.
Той предложи на депутатите да усъвършенстват закона за референдумите, който засега по думите му не позволява ефективното прилагане на инструментите на пряката демокрация.
Друго негово предложение за законодателна промяна „упорите отклоняване досега“ е въвеждането на правото на индивидуална конституционна жалба, която според президента може да стане важен елемент за граждански контрол върху законодателни и управленски решения.
„Настоящата сесия е заредена с очаквания за устойчивост в изборния процес и машинното гласуване трябва да бъде осигурено надеждно“, каза Радев. Той настоя и за ускорено въвеждане на електронното дистанционно гласуване при гаранции за неприкосновеност и защита на националната сигурност.
Родените в чужбина да бъдат допуснати в българската политика
Президентът предложи с промяна в закона да се даде възможност българи по рождение, придобили двойно гражданство в ЕС и други развити демокрации да могат да се кандидатират за народни представители, президент и вицепрезидент. „Все повече наши сънародници са зад граница, а и от изключителна важност е не само да не късат духовната връзка с родината, но и да са съпричастни с нашия обществено-политически живот. Голяма част от тях са с високо образовани и престижни професии, и ако могат да участват в българската политика, натрупаният от тях опит от страни с по-развита демокрация ще е от наша полза и ще е с стимул те да се върнат в родината“, каза държавният глава.
България да стане нормална държава
В заключителната част на речта си президентът Радев призова да превърнем България в нормална европейска държава с върховенство на правото, активно гражданско общество, прозрачни и ефективни институции, работещи в интерес на гражданите. „Без тези предпоставки няма да имаме сигурност, европейски доходи и качество на инфраструктурата и обществените услуги“, предупреди той.
Държавният глава обяви за приоритет образованието, което трябва да бъде подкрепено с много по-решителни законови и финансови мерки, предвидима и стабилна среда за инвестиции вместо „целенасочен лов на един-двама стратегически инвеститори“, намаляване на административната тежест, реформа в здравеопазването, електронните услуги и борбата с корупцията.
