В проекта за енергийна ефективност до 2030г. се предвижда по газовите мрежи да се транспортират водород, биометан и синтетични газове.
Записана е нова ядрена мощност, но без конкретика, какво ще е естеството й и къде ще бъде ситуирана.
В проекта също се предвиждат газови централи, но и въглищните ще продължат да функционират.
1.2 млрд. лева ще бъдат инвестирани в складове за ток до 2030г., като тази сума фигурира в енергийната стратегия, която е внесена в парламента за разглеждане.
Над 220 млн. евро се предвиждат за изграждането на язовир Яденица, който ще е вторият изравнител на ПАВЕЦ Чаира.
Реализирането на тази инвестиция ще способства бъдещото развитие на възобновяемите източници на енергия. Сега ПАВЕЦ Чаира се използва за балансиране на тока от слънце и вятър.
Над 200 млн.евро инвестиции в батерии за регулиране на системата са записани в стратегията, като общата им мощност ще е около 180 мегавата.
Складирането на тока ще спомогне той да бъде продаван от веи-тата да го продават при изгодна възможност, също ще е от полза и за балансирането на системата.
От значение в стратегията са и програмите за електроенергийния баланс, които посочват какво ще е производството на ток.
До 2030г. се разчита на 15.8 млн. мегаватчаса от ядрена мощност. Това са блоковете на АЕЦ Козлодуй. От 2035г. количеството започва да расте – на 24 млн., а от 2040г. стига до 32.23 млн.
Това показва, че от 2035г. поетапно се включва първо един, а след това втори блок на нова ядрена мощност, но в стратегията не се посочва коя ще е и къде ще се намира.
От министерство на енергетиката обясняват, че в такъв документ не може да се посочват конкретни мощности. Това не означавало, че АЕЦ Белене е забравен, дори напротив- по него продължавало да се работи.
Стратегията дава информация и за ръста на веи-тата до сега. От 2011г. до 2018г. делът им в крайното потребление в страната е 20.53%, който надхвърля определената им цел от 16% до 2020г. Процентът на увеличение на веи-тата е 52.3% спрямо 2011г.
В периода 2020 до 2030г. се предвижда общата инсталирана мощност на кондензационните и комжбинираните централи на природен газ да се увеличи със 144 мегавата.
Бурното строене на централи на слънце и вятър в също изисква и развитие на мрежата, в това число и на управлението на електроенергийната система, за да може да бъде поддържан баланс.
В стратегията е посочено и обединението на нашия пазар с европейските чрез платформите на Българската независима енергийна борса „Ден напред“и в „Рамките на деня“.
Всичко това ще доведе до либерализацията на пазара на тока и всеки ще има възможност да купува от избраната от него борса. Също това ще гарантира стабилност и сигурност на електроснабдяването.
Друга актуална тема, фиксирана в стратегията, е газовите преносни и разпределителни системи.
В проекта за енергийна ефективност до 2030г. се предвижда по газовите мрежи да се транспортират водород, биометан и синтетични газове.
Определянето на цената на газа през септември за втори път премина през всички процедури- публично обсуждане, произнасяне на КЕВР, като в крайна сметка тя ще е 22.46 лв. на мегаватчас (без цени за достъп, пренос, аксиз и ДДС), което е увеличение с 20.3 на сто спрямо август.
