Петльовден е български народен празник, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия – от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 20 януари (според старото летоброене) или на 2 февруари (нов стил).
Приема се като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата. На някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
На днешната дата – 20 януари, църквата почита Евтимий Велики и търновския патриарх Евтимий.
Името Евтим от гръцки значи благодушен (от гръцки eu – добро, thymos – душа).
Празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден (по нов стил), Петеларовден или Петларовден.
Последните три названия са свързани с основната обредна практика – жертвоприношение на петел във всяка къща с мъжка челяд.
В онези домове, където има момиченца, стопаните колят обикновено ярки за тяхно здраве.
Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата ѝ се запазват. С тях бабите кадят болни или урочасани деца.
В Странджанския край, където народният култ към св. Евтим е добре развит, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел.
Според местните вярвания св. Евтим е господар на детските болести и той предпазва от „детешката“ и „вънкашната болест“ (детски паралич и епилепсия).
В Пловдивско денят е известен под името Черна или Църън ден.
Тук освен принасянето в жертва на черен петел (или кокошка) се спазват и редица забрани.
Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не “църнеят”, т.е. да не жалят починал.
Днес имен ден празнуват всички с имената Евтим и Евтимий.