“Памет и бъдеще“ пресъздадоха историческа възстановка в Батак

През 1876 г., сутринта на 4 май от Пазарджик се завръща пратеникът на Ахмед Барутанлията – албанецът Селим. Той донася разпореждането – „да се изсуши коренът на баташките гяури!” Започва последното клане в двора на Историческата църква „Света Неделя” и край р. Стара река. На този ден батачани не само почитат паметта на жертвите от 1876 година. Той им напомня за мястото на Батак в българската национална революция.

България е отредила Батак да се превърне в светиня за поколенията. В 1876-а хиляди батачани обръщат поглед към светлината на Свободата. Днес тяхната борба олицетворява мечтата за свободна България. В съзнанието на всеки, който го е посетил поне веднъж, остава малката каменна църква в центъра на родопския град. Хронологията на събитията и правото на духовна и физическа свобода за всеки народ превърнаха този храм в символ на едно от най-значимите събития в българската история – Априлското въстание от 1876г.

148 години по-късно Батак не е просто град в България. Батак е олицетворение на трагичната съдба на българите, чийто порив към свобода е жестоко смазан от една деспотична държава. Там е събрана духовната сила на един народ, който до смърт е защитавал националната си принадлежност и е показал на света що е воля за свобода.

На историческата възстановка, пресъздаваща събитията в Батак се включиха много сдружения и комитети, които допълниха за пресъздаването на събитията.