От днес започва специална седмица, подготвяща тялото и душата за Велики пости.
След Месни заговезни, който се празнува винаги в неделя, 8 седмици преди Великден, се заговява (пости) с млечни ястия. В седмицата след „Месни заговелки“ (Сирни заговезни) се яде много извара, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора.
До Великден (Пасха) следват хранителни и духовни пости. През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени.
В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност. Припомня се, че ще дойде ден, в който ще бъде потърсена отговорност за делата, извършени на Земята. Затова се призовава вярващите да запазят покаянието, смирението и любовта в сърцата си. Съобразявайки се с човешката душевна слабост, църквата въвежда постепенно християните в началото на Великия пост.
През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също така през цялата седмица (или само на Сирни заговезни) се палят огньове и пак за здраве се прескачат; после около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.
В някои райони на Североизточна България огньовете се палят по махали като всеки район се състезава за височина на пламъците. Този огън се нарича Олелия. Някъде e разпространен обичаят оратници (огруглици) — това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си; така се прогонват бълхите от всяка къща.
Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Обикновено това продължава до късна нощ на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси, ако трябва, пламъците. В това време момата събира стрелите — колкото са повече, толкова тя е по-горда пред дружките си, защото е по-харесвана.
Думата „заговезни“ идва от заговявам, започвам да постя. Седмицата между Месни и Сирни заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост. До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволява венчаване. Великият пост е наричан още Света Четиридесетница.
Ако сте решили да постите, през следващата седмица може да се храните с млечни продукти, но да се въздържате от месо.