НЕОБИКНОВЕНАТА КОЛЕДА НА ОБУЩАРЯ

Където е любовта, там е и Бог

0
2463
(„Papa Panov's Special Day”, illustrations by Tony Morris)

Наближаваше Бъдни вечер и макар да беше още следобед, в работилниците и къщите на руското селце започваха да палят лампите, защото късият зимен ден почти бе свършил. Развълнувани деца бързаха да се приберат и през затворените капаци на прозорците се чуваха само приглушени гласове и смях.
Старият татко Панов, селският обущар, излезе пред своята работилница, за да хвърли последен поглед наоколо. Звуците, изразяващи щастие, ярките светлини и едва доловимият, но прекрасен аромат на коледни гозби му напомниха за отминали Коледи, когато жена му още беше жива, а децата не бяха пораснали. Сега беше сам. Обикновено веселото му лице с получените от смеха бръчици зад кръглите очила с телени рамки сега изглеждаше тъжно. Но Панов отново влезе вътре с твърда стъпка, затвори капаците и сложи чайника на печката. После с въздишка се разположи на широкия стол.
Обущарят четеше рядко, но тази вечер взе голямата семейна Библия и като бавно местеше пръст по редовете, отново прочете коледната история. Прочете как Мария и Йосиф, уморени от пътуването си до Витлеем, не намерили място в странноприемницата, така че Мария родила малкия си син в яслите. „Ох, горките! Горките! – възкликна татко Панов. – Да бяха дошли тук, щях да им отстъпя леглото си и да завия младенеца с кърпеното одеяло, за да не му е студено!“
После прочете, че тримата влъхви, дошли да видят малкия Иисусчо, му носели великолепни подаръци. Лицето му помръкна. „Нямам какъв подарък да му дам!“ – тъжно си помисли той. Сетне лицето му грейна. Остави Библията, стана и протегна дългите си ръце към високата полица в малката стаичка. Свали оттам малка прашна кутия и я отвори. Вътре имаше чудесни кожени обувчици. Татко Панов доволно се усмихна. Да, бяха все така хубави, както ги помнеше – най-хубавите обувки, които някога бе направил. „Тези ще трябва да му дам!“ – рече той, грижливо прибра обувчиците и отново седна.
Вече усещаше умората и колкото повече четеше, толкова повече му се доспиваше. Буквите взеха да подскачат пред погледа му и татко Панов затвори очи – само за миг. Ала след малко вече дълбоко спеше.
Както спеше, сънува сън. Сънува, че в стаята му има някой и веднага разбра, както става насън, кой е. Беше Иисус Христос.
– Щом искаш да ме видиш, татко Панов – каза му благо Иисус, – огледай се за мен утре. Ще те посетя в коледния ден. Само че гледай внимателно, защото няма да ти се разкрия.
Когато татко Панов най-после се събуди, камбаните биеха, а през капаците се процеждаше бледа светлина. „Слава Богу, Коледа е!“ – каза си той.
Стана и се протегна, тъй като доста се беше схванал. После лицето му се озари от щастие, защото си спомни какво бе сънувал. Значи му предстоеше една много необикновена Коледа, щом Иисус щеше да го посети. Как ли щеше да изглежда? Дали като младенец, какъвто е бил на онази, първата Коледа? Или щеше да е възрастен мъж, дърводелец, или великият цар, какъвто беше: Божият син? Обущарят се канеше да гледа внимателно през целия ден, за да го разпознае, какъвто и да е външният му вид.
Татко Панов си направи чай специално за коледната закуска, отвори капаците и погледна през прозореца. Навън нямаше жив човек, още никой не беше станал. Само метачът чистеше снега от улицата. Той изглеждаше окаян и беше мръсен, както винаги – как иначе? Та нима някой иска да работи на Коледа, докато студът хапе, а утринната мразовита мъгла е свирепа?
Обущарят отвори вратата на работилницата си и вътре се промъкна тънка струя хлад. „Влез! – извика той весело. – Ела да пиеш чаша горещ чай, та да се стоплиш!“
Метачът вдигна глава и направо не можа да повярва на ушите си. С голяма радост остави метлата и влезе вътре. На запалената печка от старите му дрехи взе да се вдига лека пара. Пое със зачервените от студа ръце приятно топлата чаша и отпи.
Татко Панов доволен го гледаше, но сегиз-тогиз очите му се стрелкаха към прозореца. Не искаше в никакъв случай да пропусне идването на скъпия гост.
– Чакаш ли някого? – попита го най-накрая метачът и тогава татко Панов му разказа съня си.
– Е, надявам се, че ще дойде! А ти ми направи коледно добро, каквото изобщо не очаквах. Ще кажа, че заслужаваш сънят ти да се сбъдне! – рече метачът и неочаквано се усмихна.
Когато мъжът си тръгна, татко Панов приготви за обед зелева чорба и отново отиде на вратата, за да огледа улицата. Не видя никого, но грешеше. Някой се приближаваше.
Младата жена вървеше толкова бавно и безшумно, опирайки се на стените на работилниците и къщите, че мина известно време, преди той да я забележи. Изглеждаше много уморена и носеше нещо. Когато наближи, татко Панов видя, че носи бебе, увито в тънък шал. На нейното лице, а и на смръщеното лице на детенцето беше изписана такава печал, че татко Панов ги съжали от цялото си сърце.
– Елате вътре! – покани ги той и излезе, за да ги посрещне. – Имате нужда да се стоплите край огъня и да си починете!
Младата майка му позволи да я въведе в работилницата и се настани на удобния стол. Въздъхна дълбоко и с облекчение.
– Ще стопля мляко за детето – каза татко Панов. – Имах деца, мога да те отменя и да я нахраня!
Взе млякото от печката и внимателно взе да дава на момиченцето мляко с лъжица, като същевременно гледаше малките крачета да се стоплят от печката. Каза:
– Има нужда от обувки.
Но майката рече в отговор:
– Нямам пари за обувки. Нямам мъж, който да носи пари в къщи. Трябва да стигна до съседното село, за да си потърся работа.
Внезапно през ума на татко Панов мина една мисъл. Спомни си малките обувки, които беше разглеждал предната вечер. Но нали ги пазеше за Иисус? Погледна отново измръзналите крачета на детето и взе решение.
– Я виж дали не й стават! – рече той и подаде на майката и детето обувките.
Красивите обувчици се оказаха по мярка на детето. Младата жена щастливо се усмихна, а бебето радостно взе да гука.
– Толкова си добър към нас! – рече тя, като стана заедно с детето, за да си върви. – Дано всичките ти коледни желания се сбъднат!
Ала татко Панов вече се чудеше дали неговата толкова необикновена Коледа щеше да се превърне в истина. Да не би пък да беше пропуснал посетителя? Разтревожен, той погледна нагоре, а после и надолу по улицата. Имаше много хора, но лицата на всички му бяха познати. Съседи, които отиваха на гости при свои роднини. Кимаха за поздрав, усмихваха се и му пожелаваха весела Коледа. Видя и просяци. Побърза да влезе вътре, сипа им топла чорба, отряза им дебели порязаници хляб и побърза отново да излезе навън, да не би да изпусне Важния посетител.
Много скоро падна зимният мрак. Следващия път, когато татко Панов излезе на вратата и напрегна очи, едва виждаше минувачите. Бездруго повечето селяни вече се бяха прибрали у дома. Накрая той бавно влезе в стаичката си, затвори капаците и седна уморен на стола.
Значи в крайна сметка беше сънувал. А Иисус Христос не дойде.
В същия миг усети, че не е сам в стаята.
И не сънуваше, защото беше съвсем буден. Като начало пред очите му мина върволицата от хора, отбили се при него този ден. Отново видя стария метач, младата майка с детето и просяците, които беше нахранил. Когато минаваха, всеки от тях каза:
– Не ми ли позна, обущарю?
– Кои сте вие? – озадачен попита той.
Отговори му друг глас. Гласът от неговия сън, гласът на Иисус Христос.
– Бях гладен и ти ме нахрани – каза гласът. – Бях гол и ти ме облече. Бях измръзнал и ти ме стопли. Днес дойдох при теб с образа на всеки, когото ти приветства и на когото помогна.
После настъпи безмълвие и стана тихо. Чуваше се само тиктакането на стенния часовник. Стаята сякаш се изпълни с голямо блаженство, което нахлу и в сърцето на татко Панов и му се прииска да пее, да се смее и да танцува от радост. Можа само да каже: „Значи той наистина е дошъл!“

През 1885 г. Лев Толстой преработва тази затрогваща история за добротата на човешкото сърце, написана от известния френски автор, музикант и пастор Ruben Saillens. Руският писател я подарява на читателите с най-светлото заглавие в навечерието на Коледа: „Където е любовта, там е и Бог” (Где любовь, там и Бог, 1885).

Тя е поместена в сборника „Коледни истории“ (изд. Изток-Запад), където под един покрив събрани осем разказа на различни писатели, посветени на Коледа. Тук е намерило дом словесното майсторство на Артър Конан Дойл, Лев Толстой, Едгар Уолас, Николай Лесков, Саки, Луси Монтгомъри, Франк Стоктън и Фъргъс Хюм. Тяхната бяла магия ни пренася в коледната атмосфера и ни дава послания как добрите да станат по-добри и лошите по-малко лоши.

Съставителство и превод на Огняна Иванова.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведете коментар!
Please enter your name here