След три дни на остри конфликти, процедурни хватки и обиди, Народното събрание окончателно прие държавния бюджет за 2025 г. Финансовата рамка беше одобрена с гласовете на управляващата коалиция – ГЕРБ, ДПС (крило около Ахмед Доган), БСП и ИТН. Всички останали формации – „Продължаваме промяната – Демократична България“, „Възраждане“ и независими депутати – гласуваха „против“ или напуснаха залата в знак на протест.
Какво предвижда бюджетът според управляващите
Коалицията представи бюджета като „балансиран, социално ангажиран и отговорен към фискалната дисциплина“. С дефицит, ограничен до 3% от БВП, управляващите подчертават, че България остава в рамките на критериите за еврозоната, въпреки сложната международна среда.
Сред основните акценти:
- Увеличение на пенсиите от 1 юли – минималната пенсия става 580 лв., а всички ще бъдат индексирани по швейцарското правило.
- Ръст на субсидиите за земеделие, включително компенсации за скъпите торове и горива.
- Допълнително финансиране за общините – увеличение на целевите трансфери и капиталовите разходи.
- Запазване на нулевото ДДС за хляба и книгите.
- Намаляване на прага за задължителна регистрация по ДДС от 166 000 лв. на 100 000 лв. – мярка, която според управляващите ще изсветли оборотите и ще създаде равнопоставеност на пазара.
Финансовият министър Людмила Петкова (ГЕРБ) подчерта, че това е „бюджет на предвидимостта“ и стъпка към устойчиви публични финанси.
Опозицията: „Този бюджет натоварва най-уязвимите“
Основният сблъсък дойде именно по темата за намаляването на прага за ДДС регистрация. Според „Продължаваме промяната – Демократична България“, тази промяна ще удари над 300 000 малки фирми, занаятчии, фрийлансъри и самонаети лица, които ще бъдат принудени да преминат през сложна административна процедура, да наемат счетоводители и да вдигнат цените си.
„Вместо да ги стимулирате, вие ги наказвате. Това е скрит данък върху дребния бизнес, който изнемогва и без това“, заяви Асен Василев.
Аргументите на опозицията включват:
- Увеличение на административната тежест за малките фирми, които ще трябва да подават ДДС декларации всеки месец.
- Прогнозно увеличение на цените на услуги и продукти, тъй като малките доставчици ще бъдат принудени да калкулират ДДС в цените си.
- Риск от „масова фалшива декларираност“, при която фирмите ще се опитват да укриват оборот, за да избегнат регистрация.
- Липса на адекватна кампания или преходен период, което означава, че бизнесът ще бъде хванат неподготвен.
Според ДБ и ПП, това е „бюджет на натиска, не на растежа“, и доказателство, че управляващата коалиция е „глуха за реалните проблеми на икономиката“.
От „Възраждане“ пък видяха в бюджета „сервилност към Брюксел и Вашингтон“, критикувайки средствата за отбрана и т.нар. „геополитически послушни проекти“, които не решават българските демографски и социални проблеми.
Какво означава това за обикновените хора?
От една страна, пенсиите растат, общините ще имат повече ресурси, а земеделците – повече субсидии. От друга страна, много хора, които досега не се вълнуваха от ДДС и не работеха с фактури, изведнъж ще се окажат част от сложната данъчна система. Това може да доведе до по-високи цени, по-малко конкуренция и административно претоварване на дребния бизнес.
Бюджет приет, но напрежението остава
С приемането на бюджета управляващите спечелиха важна политическа битка, но в същото време се засили разломът между тях и опозицията. Очаква се сблъсъците да продължат при дебатите за реформи в здравеопазването, администрацията и енергетиката.
Бюджетът за 2025 г. може да е „технически приет“, но социалната и политическа цена тепърва ще се изплаща.
