Според народните вярвания природата често ни изпраща „сигнали“ за предстоящи бедствия и феномени. Така например, смята се, че късно цъфналите люляци или кестени са „предупреждение“ за тежка и продължителна зима. Какво още подсказва за предстоящ мразовит период според „народната метеорология“ .
Народната метеорология е следствие от натрупания хилядолетен опит на българския земеделец, овчар, ловец…
А християнството свързва някои от предсказанията с определени дати от народния календар и с чисто религиозните празници.
Когато кучето през лятото лежи, свито на кълбо, зимата ще бъде тежка, а ако се изтяга нашироко, зимата ще е лека и топла.
Когато полските мишки събират много жито и трескаво се запасяват – очаква се дълга и студена зима.
Когато дюлите преродят, а дъбът има много жълъди – зимата ще е люта и с много сняг.
Зимата ще е тежка и когато орехите, лешниците, дренките, шипките, глогинките и киселиците се родят в изобилие.
Започнат ли пчелите още рано през есента да запушват с восък пукнатините по кошера и да вдигат меда отдолу-нагоре – зимата ще бъде лоша.
Когато шумата (листата на горските дървета) започне да пада най-напред отдолу – зимата ще дойде по-рано.
Когато пожълтяват първо върховете на дърветата – зимата ще бъде мека.
Ако кукаща кукувица е кацнала на сухо клонче, значи зимата ще е студена, но безснежна.
Ако отлитащите диви птици летят на куп (а не в клин) – зимата ще е тежка.
Ако крият човките под крилата си, когато си почиват на земята – също.
На празника Св. Вартоломей (11.VІ.) овчарите хвърлят тоягите си при овцете в кошарата и наблюдават какви овце ще легнат при тях. Aко са черни, зимата ще е лоша.
Когато овцете на Димитровден (26.10.) лежат пръснати (раздалечени една от друга) – зимата ще е топла и с малко сняг.
