НАЙ- СТРАШНИТЕ ПАНДЕМИИ В ИСТОРИЯТА

Коронавирусът не е предизвикал първата пандемия в човешката истрия.

0
296

Световната здравна организация определи новия коронавирус като пандемия. Пандемия, защото епидемията обхвана целия свят и се характеризира с висока смъртност. В същото време хората, освен тези, които са преболедували, нямат изграден имунитет срещу заразата, което с последните прочвания явно също не е много сигурно.

Ето и другите пандемии, през които човечеството е преминало.

Испански грип

Започваме с испанския грип, защото именно с него най-често се сравнява коронавируса. А и той е може би най-смъртоносната пандемия през последния век. Началото на 1918 г. преобръща целия свят, след като испанският грип достига до всяка една точка на Земята, включително и до Арктика и отдалечените островни групи в Тихия океан. За година успява да вземе близо 50 000 000 жертви, а заразените надхвърлят 500 000 000. Броят на инфектираните представлява 1/3 от населението на цялото земно кълбо тогава. Пандемията е причинен от H1N1 вирус. И макар да е наречена испански грип, то заразата не тръгва от Испания. До ден днешен все още не е ясно къде е бил първоизточникът й. Характерно за нея е, че предизвиква сериозно увреждане на белите дробове – те или се пълнят с течност, или се развива животозастрашаваща пневмония. Любопитен факт е, че повечето жертви са под 65 години.

Хонконгски грип

Хонконгският грип, който е вирусът A(H3N2), се появява за пръв път в средата на 1968 година в Хонконг и през следващите 18 месеца плъзва из целия свят. Тази „забравена“ днес пандемия достига апогея си в тогавашната ФРГ през зимата на 1969/70 година. Само в Западна Германия от него са починали около 50 000 души.

Франция също е била силно засегната, там пандемията взима 31 000 жертви. По спомени на френски инфекционисти по онова време са „носели хората на носилки, а състоянието им е било катастрофално – изглеждали са посивели и са умирали от кръвоизливи в белите дробове“.

Холера

Заразата от холера се разнася из всички континенти в продължение на 7 години от 1817 до 1923 г. В началото тя е само в Индия, но постепенно се разпростира и в другите държави, за да отнеми живота на милиони хора. Смята се, че източникът на заразата е била река Ганг. Предава се най-вече от замърсени ръце, вода и хранителни продукти, а инфектирането става през устата. Симптомите, които са проявявали заразените, са били дехидратация, хлътване на очите, увреждане на тънкото черво, а смъртта понякога настъпвала часове след заразяването.

Бубонна чума

Бубонната чума се разпространява на Стария континент през 1346-1353 г. Част от огнищата продължават да са активни чак до 19-и век. Историците спорят дали жертвите от нея са половината или 1/3 от населението на Европа. Смята се, че около 200 000 000 са починали от бобонната чума.

Заразата е прониквала през кожата и е достигала до лимфните възли, които се подували и сраствали. От там идва и името й „бубонна“. Причинителят й е бил бактерия, която я има в бълхите по гризачите. Затова и основният начин на заразяване е бил чрез ухапване от бълха или чрез контакт с вече заразен.

Епидемията е започнала от Китай, а в Европа първо навлиза в морските градове на Италия. Нужни са близо 2 века за да се възстанови населението на Стария континент след бубонната чума. По това време се заражда за първи път идеята за карантина с цел превенция на разпространението на инфекцията.

CΠИH

Едно от най- страшните и с най-много неизвестни заболявания, което няма лечение, е СПИН-а. Бързо успява да си спечели нарицателното „чyмaтa нa XX вeĸ“. През 2007г. болните от него са над 33 млн. души, като годишно живота си губят над 2 млн. Предава се чpeз тeлecнитe тeчнocти нa тялoтo: ĸpъв, cпepмa и мaйчинo мляĸo.

Πpeз  1987 г. в peдицa cтpaни e въвeдeнo пъpвoтo aнтивиpycнo лeĸapcтвo, aзидoтимидин (зидoвyдин, peтpoвиp), зa лeчeниe нa пaциeнти. И въпреки това все още няма лекарство, което изцяло да излекува заболяването. Медикаментите обаче значително забавят развитието му.

Юстинианова чума

 

Юстиниановата чума е първата записана в историята световна пандемия. Тя се разпространява през 541 година по времето на управлението на император Юстиниан I, от където идва и името й. Проявява се обаче периодично чак до 750 година.

За огнище на епидемията се смятат или Етиопия, или Египет, но най-засегната е римската империя. По време на пика на пандемията в Константинопол смъртта си намират от 5000 до 10 000 души дневно.

Общите жертви, които е взела юстиниановата чума са 50 000 000, като половината от тях са европейци. Тя се характеризира с некроза на крайниците, треска, главоболи, болки в корема и подуване на лимфните възли. 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведете коментар!
Please enter your name here