Пълен хаос цари в обществените поръчки провеждани от директорите на забавачки, за избора на доставчици на хранителни продукти, алармират хора от бранша.
С решение на ОбС – Пловдив от 13 септември 2018 г. кметът делегира права на директорите на детски градини в Пловдив да управляват всички разходи за храна, което на практика ги превърна във възложители на обществените поръчки за средствата в предоставения им бюджет.
Няма друга голяма община в страната, в която храненето да е организирано по този абсурден начин, споделят запознати. И продължават –
в Пловдив явно на никого не му пука какво ядат децата.
Вместо да се мисли за централизирано снабдяване, за да осигури кметът контрол върху разходването на средствата и по-богато меню на хлапетата срещу и без това малкия бюджет, те са обречени на оскъдно хранене. По света вече мислят за включването на биохрани още в ранна възраст, а в Пловдив парите се харчат за чиновнически процедури и залагането на скъпоструващи изисквания към фирмите.
Ето как се случва това на практика:
Директорите на забавачките са абсолютно неподготвени по темата Закон за обществените поръчки (ЗОП). Много от тях се доверяват на близки юристи, които срещу няколкостотин лева изработват необходимата документация, без да познават промените в Наредба №6 за здравословно хранене на децата на възраст от 3 до 7 г. в детските заведения и Наредба №9 за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските градини и училищата. А през последните години те претърпяха много корекции и единици от тях биха се справили. Подготвяйки документацията и без на практика да разбират за какво иде реч, копирайки други подобни и далеч по-големи поръчки, включват изискването за ежемесечен бюлетин на САПИ (Система за агропазарна информация). На практика това е държавна фирма, която има ангажимента да подава актуални пазарни цени на хранителните продукти. Всеки един ред от този бюлетин обаче струва 6 лева плюс ДДС, споделят фирми от бранша. И дават следния пример – една обикновена ЦДГ с поръчка за 60 000 лева годишно принуждава доставчикът да заплати приблизително за бюлетини на САПИ за 150 артикула по 6 лева на ред по 12 месеца в годината 10 800 лева без ДДС. Това са пари, които доставчиците ще добавят в стойността на доставяните продукти и ще лишат децата от още продукти от иначе оскъдното меню.
От тези пари обаче друг ще има полза. В Пловдив детските градини са 56 – по 10 800 лева прави 604 800 лева по сметката на САПИ. Вследствие на всичко това САПИ ще си кажат: Имаме страшно много работа! Ще раздадат премии, коледни бонуси, ще назначат още някоя и друга „калинка“, която абсолютно нищо няма да разбира, на топла, уютна и добре платена държавна работа.
Следващият проблем е, че предвид малкия обем в по-голямата си част поръчките минават с така наречената публична покана. Измежду тях има лотове от по 2000-3000 лв. Тук най-често се явяват семейни фирми от рода на „мама, татко и аз“, в които или няма, или има по един социалноосигурен служител. Няма здравни книжки, няма хладилни микробуси, няма внесено ДДС в края на месеца и най-страшното – няма никакъв контрол. Типичен пример за това е как една от фирмите в Пловдив „обира” поръчките за доставка на зеленчуци в един от районите на града. Оказва се обаче, че те не се разнасят със специализиран автомобил, а собственикът прави това с личния.
Стигаме и до парадокса две детски градини на една улица да се снабдяват на коренно различни цени.
И понеже храноденът и в едната, и в другата е абсолютно еднакъв, защото е определен от Голямата община, децата в едната забавачка на практика ще получават по-малък порцион от тези в другата. Или едните ще закусват с кисело мляко за 1 лв., а другите – за 50 ст.
А що се отнася до евентуалните възможности за възникване на корупционни практики, то те са толкова, колкото и броят на детските градини. Или при 56 обекта – поне 56.