Параклиса „Св. Дух“ е сгушен смирено в гората под една огромна скала. Вдясно от него са останките от древна крепост и се счита, че зоната е древно светилище. Мястото е на има няма 500 метра от добре познатото и обичано село Бойково, но до преди години не е имало никаква маркировка и вероятността да го намерите е била малка. Това е така, защото за да стигнете до светилището, трябва да напуснете пътеката.
Вече тази неправда е поправена с поставянето на изобилие от дървени табели с ясен надпис „Св. Дух“. Тръгва се в посока детското летовище „Майчина грижа“, като се пада над бунгалата на Български пощи. От там дървените пътеводители ще ви отведат по горски път, който преминава в красива иглолистна феерия, а недалеч по пътеката вляво се отклоняваме в гората, за да стигнем мистичното място.
Стари бойковчани разказват, че преди 50 години, огромната канара е била огряна от слънце, но днес целия район е обвит в слънценепропускаща гора. Затова пък мястото е облагородено и ви посреща с естествена ниска арка от тънки клони, на която пише „Добре дошли на СВ. Дух“.
Още с приближаване на мястото, ще усетите неговия енергиен заряд. Вдигайки глава в основите на един от най-необикновените скални масиви ще видите и параклиса. Той е сгушен в маскировъчното гористо местенце с врата от около 1 метър. Покривът му е двускатен с кръст на хребета.
Свещници от дърво, камък и пясък са пазители на храмовата портичка. Малкият ѝ размер налага възрастен да се наведе, правейки поклон, като така влиза смирен в храма. Святата постройка е мъничка – за максимум двама души. Стените ѝ са буквално покрити с икони, основно изобразяващи Божията майка и Исус Христос.
За съжаление липсват каквито и да е исторически данни за създаването на храма, но се счита, че мястото е тракийско светилище. Запазени части от него се датират в различни легенди от преди османското робство. Научна информация от достоверни източници обаче липсва.
