Мартеница, Баба Марта, Първа Марта – първият ден на месец март. В традиционната култура се свързва с представата за началото на пролетта, аграрната и скотовъдна нова година.
На този ден според традицията на децата, на момите, на агънцата и младите фиданки се връзват мартеници за здраве, плодовитост и против уроки.
Белият и червеният цвят на мартеницата обикновено се тълкуват като символи на женското и мъжкото начало, на пасивното и активното, на чистотата и жизнената сила.
Мартеницата представлява усукани червен и бял вълнен конец, които според народното схващане предпазват човека от лоши очи и демонични същества, а червеният и бял конец са съответно, женското и мъжкото начало.
Показателно е, че със същата символика тези цветове присъстват и в сватбената обредност. На много места въвеждането на младоженците в новия дом става по червен конец или мартеница, постлана на пътя им.
Преплитането на бялото и червеното се вижда и при облеклото на младоженците: булката е с бяла престилка и прибулена с червен пояс, а младоженецът е запасан с червен пояс и носи бяла кърпа. По тази логика в лицето на младоженеца и булката могат да се видят „живи мартеници”, а във фигурките на Пижо и Пенда – младоженци.
Връзката на мартеницата със зачеването и раждането се вижда и от някои специфични народни ритуали, при които църквата се опасва с мартеница за осигуряване на щастлив брак или за забременяване, а пелените на новороденото дете се привързват с повой от пресукан бял и червен конец.
В традицията мартеницата се връзва само на лявата ръка и/или се поставя на лявата страна на тялото. Тя е предпазващо средство срещу дявола, който според народните представи седи на лявото ни рамо, а на дясното е Господ.
Мартениците се носят до появата на първите щъркели (символ на слънцето, на небесния огън, на здравето и благополучието), първите лястовици или до първото кукане на кукувицата, което предвещава настъпването на пролетта.
Баба Марта е единствената женска персонификация сред годишните месеци. Най- често тя се осмисля като старица с много променлив нрав. Нейният разнолик образ — ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време — пак женското, но стихийно, рушащо начало.
Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата, соларна зона. По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността и непорочността — белият цвят е цветът на Христос. Червеното (първоначално женските сватбени носии са червени) е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането.
Мартеницата е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с нея е един вид магически ритуален акт.
