МАРКОВО Е С НАЙ- ГОЛЕМИЯ МАСИВ МАВРУД В БЪЛГАРИЯ

Над селото се намира връх Калоян. Нарича се така заради преданието, че при един от походите си, Цар Калоян е разпънал своята шатра в подножието му. От върха, като на длан, се вижда Горнотракийската низина. Този връх се използва често за делта- и парапланеризъм.

0
230

Преходноконтинентален климат с алувиални, алувиално-ливадни и хумусно-карбонатни почви е характерен за топографията на село Марково.

Земеделската земя в землището на селото възлиза на 18 000 дка. Основната култура, отглеждана в землището на селото, са лозята, като тук се намира най-големият масив на мавруд в България.

В много по-малка степен вече са застъпени черешовите насаждения, на фона на масивите, съществуващи допреди 15 години между Марково и двете съседни села: Първенец и Белащица. Над селото се намират уникални каптажи още от римско време, от които се е водоснобдявал древният Тримонциум.

Според преданието, когато през XIV в. турците нападнали Пловдив, един от пълководците, сполучил да намери част от водоснабдителната система, по която града се водоснабдявал с вода от Марково. С разрушаването и прекъсването на водоснабдяването се ускорило превземането на крепостта. За награда Султанът подарил Марково заедно с цялата му околност на пълководеца си за негово и на наследниците му владение. Последен владетел от тоя род бил известния пловдивски първенец турчин хаджи Измаил бей (Исмаил бей). Части от акведукта могат да се видят и днес. Това са руините, намиращи се на транспортния „Коматевски възел“ в град Пловдив.

Данни за селото има още от преди Освобождението. В един турски регистър от 1576 г., селото съществува под името Маркува. За името съществуват три хипотези, като най- вероятната  е името на селото идва от тракийската дума „мар“, което ще рече вода.

Римляните са каптирали именно извора в местността „Марата“, намиращ се на около половин километър югозападно от селото, за да водоснабдяват Тримонциум. Този извор се използва и днес.

Най-вероятно селото възниква от постоянно заселили се ратаи и работници, работещи на двата големи турски чифлика, които закупили земята от бейовете. Християнското население се увеличава от жителите на вече несъществуващото село Захридево, което се намирало на пет километра североизточно от Марково, напуснали го по време на чумната епидемия през 18 век.

Има сведения селото да е посещавано от Васил Левски и Захари Стоянов, като последният е пренощувал в Марково на гости на Нася Ханджията (Атанас Бакалов) и там успяват да създадат комитет от няколко души. В навечерието на въстанието, обаче Наси изказал всичко, каквото чул и видял, как са го посетили и прочее, на хаджи Исмаил бея.

След Руско-турската освободителна война, през селото минава делегация от пловдивските консули на Великите сили на път за Инджекароското ханче в Централните Родопи. Целта им била да се срещнат с капитан Петко Войвода – защитника на мирното християнско население. По това време той водил битки с разбунтувалия българите-мюсюлмани в Родопите англичанин на турска служба Сенклер паша.

По времето на Третото Българско царство турското население постепенно напуска Марково и се изселва извън пределите на страната, продавайки имотите си на новозаселили се българи, които пристигат от селата в планината, главно от Добралък и Косово. Много заможни граждани също купуват имоти в селото като това дава възможност за оформянето му като летовище. След 1915 г. при преселването на арменци в България, много от тях си изграждат вили в селото, като преди 1944 г. броят им достига над сто. След 9 септември 1944 г. строежите на вили продължават, като в селото се оформят две вилни зони – едната по-голяма, югоизточно, а другата по-малка – западно от него.

Над селото се намира връх Калоян. Нарича се така заради преданието, че при един от походите си, Цар Калоян е разпънал своята шатра в подножието му. От върха, като на длан, се вижда Горнотракийската низина. Този връх се използва често за делта- и парапланеризъм.

Ето и официално честванитре празници в селото:

  • На 18 януари в местността „Свети Атанас“ се събират почитащи празника Атанасовден от три села: Марково, Първенец и Извор.
  • На 14 февруари марковци празнуват Трифон Зарезан. В деня след Тодоровден, една седмица след „Сирни заговезни“, в селото се празнува кукерски (станчинарски) празник.
  • На 3 март марковци, заедно с браниполчани, отиват на поклонение на паметника на 18-ти Вологодски полк, водил сражения с отстъпващите турски сили южно от Пловдив.
  • На 6 май, (Гергьовден), се провежда събор в местността „Манчевото“. Всяка година на празника „Свети Дух“ се провежда общоселски събор в центъра на Селото.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведете коментар!
Please enter your name here