Скрито в пазвите на Родопа планина, сред стара гора, мъгли и аромати на билки, край пътеката за село Ситово се крие едно малко чудо – аязмото на Богородица. Не е отбелязано на карти, няма табела, нито търговия наоколо. Само един извор, който събира в себе си вековна вяра, сълзи на надежда и тишина, която лекува.
Според местната легенда, разказвана от поколение на поколение, преди стотици години в горите над Ситово се изгубило болно овчарче. Треска го тресяла, силите му го напускали. Майка му – бедна жена от селото – се втурнала сред дърветата, плачейки и молейки се на Света Богородица. Когато сълзите ѝ докоснали мъха, „небето се отворило“ – и от скала бликнал студен, кристален извор. Детето оздравяло веднага. Жената паднала на колене и прошепнала:
„Ти не си само майка на Христос, ти си майка на всички нас.“
Оттогава хората вярват, че аязмото е свещено, а всяка капка от него носи милост, не чудо – защото Богородица не лекува с магия, а с любов.
С времето, множество истории се вплитат в тази легенда, правейки я още по-жива:
-
Жена, която не можела да забременее, измила се с водата на Еньовден, и скоро след това родила близнаци.
-
Сляп старец прекарал три нощи под звездите до извора – и прогледнал частично.
-
Дете с неизлечима диагноза проговорило, след като било поръсено с вода в мига на изгрева.
-
Хора със „разбити сърца“ намерили покой – без думи, само със шепота на извора.
Особено е познато аязмото с помощта си при кожни заболявания – екземи, обриви, псориазис. Местните казват:
„Който вярва, Богородица го гали по кожата.“
Най-силен е изворът на Еньовден – 24 юни, когато според вярванията слънцето се „къпе във водата“, а билките имат най-мощната си сила. На този ден хора от близо и далеч се изкачват до аязмото – с мълчание и отворено сърце. Не се говори на глас. Просто докосваш водата, пиеш, и оставяш желанието си да потъне в дълбините. Аязмото – казват старите – помни. И ако душата ти е чиста, водата ще ти отвърне.
Дори и днес, когато медицината е напреднала, а вярата – често под съмнение, аязмото край Ситово продължава да живее. На последния Еньовден, моя спътница – с хронична екзема – се уми с водата. Още същия ден зачервяването избледня. До вечерта – нямаше и следа.
„Това не е чудо“, каза стара жена, седнала на камък до извора. „Това е майчина милост. Ти носиш болката си при нея, а тя я носи вместо теб.“
Аязмото не е място за туристи, а за вярващи – за онези, които още носят сърце, което пита, и душа, която слуша. Не се влиза с шум, нито със скептицизъм. И не се иска много – само вяра.
ВИДЕО: facebook Lora Kroft
Там, сред сенките на борове и дъбове, Богородица не говори с глас. Тя шепне. А земята – отвръща с вода.
