Джаковата къща или наричана още Замъкът на Джаков, се намира над Античния театър и е един от символите на Пловдив.
През далечната 1925г., арх. Джаков започва строежа на дълго мечтан дом.
На скалата на Джамбаз тепе, над Античния театър, е изградена къща в стил сецесион с кула, която представлява еркерно помещение, ползвано като хол.
То е било отделено от другите стаи с брюкселски завеси. Тази стая е била използвана за театрални вечеринки от децата на архитекта.
От тази кула се вижда като на длан, прекрасният Пловдив.
През къщата минава вита стълба от дърво, която води към тавана. Мебелировката и интериорът били изящни и стилни – тоалетки, столове и маси с бронзови обкови и изрязани фигури, кристал, изработени във Виена. Казват, блясъкът, над век по-късно, още е запазен.
Но, кой е арх. Джаков?
Стефан Джаков е роден през 1867г. в гр. Карлово. Останал рано сирак, животът на младия Джаков бил изключително тежък.
Баща му, известен гайтанджия, активно помагал на българските въстаници, взели участие в Априлското въстание.
След погрома, османците, разпознават по униформите на убитите бунтовници гайтаните на майстор Иван. Заптиетата бързо го залавят и скоро след това е обесен.
След неговата смърт, съпругата му се поболява и също умира. Така Стефан и двамата му по-малки братя остават сираци, а грижите за тях поема чичо им Цанко.
Стефан, успешно завършва карловската прогимназия, след което се записва (през 1883 г.) във Военното училище в София.
Едва 18 г., Стефан получава първото си бойно кръщение като участник в Сръбско-българската война. Награден е с медал златен кръст ІІ степен.
Успява да събере известна сума и през 1897 г. се записва да учи в Мюнхенското висше техническо училище.
През 1907 г., Стефан Джаков сбъдва мечтата си – открива „Архитектурно бюро – Стефан Джаков, архитект“.
Избира Пловдив, където да построи дом и отгледа децата си.
Уникалната къща е снимана в четири филма: “Легенда за любовта”, “Лабакан”, “Малката” и “Клиника на третия етаж”, главно заради романтичния чар, който излъчва.
Снимки: Diana Mladenova
Автор текст: Атанас Бояджиев
