Резиденцията на йорданското кралско семейство е разположена не в един-единствен дворец, а на територията на целия комплекс Ал Макар. Това име от арабски се превежда не твърде романтично – „щаба“. То ни напомня за събитията от периода на Арабското въстание. Точно на тези земи се базирали арабските войски, освободили от турците Аман, столицата на съвременна Йордания, през 1918 г. Впрочем имената на самите дворци, разположени на територията на „Щаба“, ни връщат към източния разкош. Например Рагадан – основната резиденция на Нейно Величество. Името му произлиза от арабския глагол „живея комфортно“. А името на двореца Басман се превежда като „радост“, пише woman.bg
Интересните имена на дворците описват отлично семейния живот на краля и кралицата на Йордания – Негово Величество Абдула II и любимата му съпруга Рания. Тя е единствената му съпруга.
Интересноте имена на дворците описват отлично семейния живот на краля и кралицата на Йордания – Негово Величество Абдула II и любимата му съпруга Рания.
В огромния дворцов комплекс, заемащ 40 хектара, те са се преместили през 1999 г., след коронацията. Преди това двамата живеели в апартамент в друга част на града, подарен им за сватбата от крал Хусейн. Впрочем въпреки нарасналата жилищна площ Абдула и Рания продължават да се радват и на най-простите неща – Нейно Величество често готви сама в кухнята си, а кралят обожава да пече скара в градината на вътрешния двор.
Кралят и кралицата се опитват да водят „истински живот“. Като всички хора. Никое от четирите им деца по думите на Рания никога няма да получи съвременно устройство като подарък, ако не учи прилежно и не се държи добре.
Отличничка, феминистка и истинска красавица– родена в семейство на палестински бежанци в Кувейт, младата Рания ал Ясин, разбира се, не си и помисляла, че ще стане кралица, пък камо ли на Йордания. Родителите ѝ били типични представители на местната буржоазия. Баща ѝ бил педиатър, а майка ѝ домакиня. „Имах най-обикновен живот… ходене на кино, на фитнес, ресторанти, приятели. Родителите ми учеха мен, брат ми и сестра ми да се трудим упорито, за да постигнем успех“, споделила Нейно Величество в интервю за френското списание Elle през 2006 г..
Най-вероятно, ако съдбата не беше срещнала Рания с краля, хубавицата в крайна сметка щеше да стане бизнес-дама. Именно по този път била тръгнала тя на младини. Тя започнала следване в престижния Американски университет в Кайро, където навремето са учили изтъкнати дами като първата жена-губернатор на Токио Юрико Коике или първата жена-режисьор от Саудитска Арабия Хаифа ал Мансур. Пред абсолвентите на университета можели да се отворят всякакви врати, но и тогава, в началото на 90-те, никой не си представял красивата отличничка Рания като бъдеща кралица на Йордания.
Като абсолвентка по онова време имала други планове. Тя не се озовала в родината на бъдещия си съпруг по своя воля. През 1990 г., когато в Кувейт бушувала Войната в Персийския залив, цялото семейство ал Ясин избягало в Йордания (палестинците по онова време автоматично се смятали за поддръжници на Садам Хюсейн). Рания започнала да гради кариерата си в новата страна. Поработила в йорданския Citibank, после и в Apple. Впрочем по някои данни тя нямала твърде голям успех в професионалното си развитие заради културните и социални особености на региона. Според други източници младата ал Ясин напротив, напредвала уверено към ръководните позиции. Междувременно личният ѝ живот бил в застой и тя можела да посвети цялото си време на работата – повечето арабски мъже я отбягвали, недоумявайки как така тя смее да не носи хиджаб. Въпреки това тя продължавала да не си покрива главата. Това бил личният ѝ избор, който тя направила още като ученичка.
Вече като кралица, Рания споделя: „За жалост хората на Запад смятат, че хиджабът е символ на потиснатостта и слабостта. Не е така. Жената си покрива главата, ръководейки се от собствените си убеждения. Аз винаги съм твърдяла, че човек може да съди за една жена само по това, което тя има в главата си, а не върху нея“.
Интересната история на Абдула
Колкото е логично да предположим, че Рания тогава не се е надявала на кралска титла, толкова е и трудно да повярваме, че по същото време на такава не разчитал и бъдещият ѝ мъж, принц Абдула. Работата е там, че в Йордания за престолонаследник автоматично се смята най-големият син на монарха, но за разлика от европейските монархии кралят може сам да избере своя приемник. Крал Хусейн лишил първородния си син от правото да наследи престола, когато момчето било едва на три годинки, и назначил като кронпринц своя по-малък брат, принц Хасан. Именно той бил обременен със задълженията на престолонаследник, докато племенникът му Абдула можел да си позволи да води непринуден живот на богат аристократ. Майката на Абдула била британка, принцеса Муна, по рождение Тони Гардинър, втората жена на Хусейн (кралят се развел с нея през 1972 г.). Именно тя осигурила на момчето прекрасно, чисто английско възпитание. Впоследствие Абдула и учил във Великобритания, в Кралската военна академия в Сандхърст (там са учили и принцовете Уилям и Хари, както и половината млади британски аристокрти). Военното дело било (и си остава) голямата страст на Абдула, кралят може да се похвали с подготовка, достойна за агент на специалните части. Негово Величество и до ден днешен не си представя живота си без екстремни преживявания – а на младини адреналинът го привличал още повече. Нищо чудно, че в определен момент Абдула, като хубавец-войник и първороден кралски син, станал най-желания ерген в страната. Самият принц обаче не бързал да се жени, което много огорчавало Негово Величество баща му.
Всичко се променило, когато той срещнал нея.
До ден днешен не е потвърдено къде е станала съдбоносната среща. Някои казват, че двамата се запознали в офиса на банката, в която работила Рания. Според други те се срещнали на частно парти, където тя била поканена от сестрата на принца. Във всички случаи в определен момент палестинската бежанка и йорданският принц се запознали. Отличничката и „лошото момче“.
„Беше любов от пръв поглед, колкото и банално да звучи това“, признал Абдула години по-късно.
