В североизточната част на Петричкото поле, от двете страни на река Струма, близо до устието на десния й приток Струмешница, се издигат две възвишения.
Западното, на десния бряг на реката, се нарича Кожух, а източното, на левия бряг – Пчелина.
Те са сравнително ниски (Кожух – 281 м, Пчелина – 240 м), но на фона на равното Петричко поле изглеждат величествени.Скални гребени очертават билата, а склоновете им се спускат много стръмно към реката. По тях се виждат многобройни зъбери, причудливи скални образувания и кухини с размери на малки пещери.
Двете възвишения представляват останки от полуразрушения конус на угасналия вулкан Кожух – последният вулкан, изригнал по нашите земи преди повече от един милион години.
Той е образуван на мястото, където се пресичат меридионалният Струмишки разлом и паралелния разлом по долината на река Струмешница. При първото експлозивно изригване на вулкана се образувал много широк, нисък конус, заради запушения кратер, и образува т.нар. паразитен вулкан. Река Струма прорязва неговата централна част и го разделила на днешните две възвишения.
Според геолозите, Кожух е напълно угаснал и няма вероятност да изригне отново. Той представлява интерес не само като единствения, макар и проломен, вулкански конус, запазен и до днес, но и със своите природни ценности.
Тук се намират единственото в България находище на южен змиярник, най-голямото находище на вебиев бадем, голямо находище на балканския ендемит широколистен мразовец. В отвесните скали на Пчелина расте едно от най-редките български растения – катерливата ефедра.
В подножието на Кожух бликат минерални извори с температура 76-78 градуса. Често оприличават силуета на възвишенията с наметнат кожух. Може би оттам идва и името на угасналия вулкан.
През 1962 г. Кожух е обявен за природна забележителност.
До него се намира защитената местност Рупите – истинска джунгла от върби, тополи, къпини и други растителни видове. Има извор на естествена газирана минерална вода – рядко природно явление. В Рупите е построена първата българска орнитологична станция, в която се изучават и опръстеняват мигриращите птици. Кожух се намира на прелетния път Виа Аристотелис, известен още от древността. Тук се намира и научно-производствена лаборатория по алгология на БАН (с производство на микроводорасли за износ).
