В село Белащица се събират оркестри с десетки музиканти всяка година, за да почетат паметта на един от признатите музикални таланти – Костадин Льолев, който остави трайна следа с творчеството си.
Диньо Льолев, както всички колеги и почитатели го наричат, напуска този свят на 39-годишна възраст, в разцвета на живота си, ала успява да се докаже като изключително добър музикант в много народни оркестри в този край.
Бил е преподавател по народна музика и хармония в Музикалното училище в Широка лъка от 1973 до 1976 г., а след това и диригент на оркестъра на фолклорен ансамбъл „Родопа“, Смолян, до 1987 г. Там създава семейство с любимата си Мария, която също работи в ансамбъла, и им се раждат двама синове. Единият от тях – Димитър, тръгва по музикалния път на баща си, като завършва Музикалното училище в Пловдив със специалност фагот и пиано, а след това е приет да следва в Консерваторията „Prins Claus“ в Грьонинген, Холандия. От 2008 г., когато се завръща в България, започва и преподавателската му дейност в АМТИИ, Пловдив, в отдела „Поп и джаз“.
Баща му – Костадин Льолев, през 80-те години на миналия век успява да регистрира поредица от записи в студиото на Радио Пловдив предимно с Конушенската група на Никола Илиев, но работи и с други оркестри, като „Родопи“ и „Тракия“ на Иво Папазов.
В продължение на 20 години в Белащища се организира възпоменателен концерт с народна музика в памет на Диньо Льолев навръх рождения му ден, който тази пролет заради ситуацията с пандемията не се състоя
Костадин Льолев напуска този свят на 16 ноември 1987 г.
