„Коронавирусът в Китай е между 200 и 500 пъти по-заразен от вируса на грипа. Тук 10 души заразяват 40, а 40 – 1600. 1600 души заразяват над 60 000. Тоест тука е изключително ускорена заразността.“ Това коментира в ефира на Нова ТВ проф. Красимир Петров, преподавател по икономика.
„Вторият аспект е смъртността, която при грипа е 1 на 1000, а при коронавируса официално е около 3%.
Американските професори обаче изчисляват смъртността на 10-15%. 10% спрямо 0,1% както е при грипа, означава, че смъртността при коронавируса е сто пъти по-голяма спрямо тази при грипа.
Третият аспект е латентния и инкубационния период. Латентен период е, ако аз съм хванал вируса в метрото, вероятно няма да съм заразен през два дни. Ще стана заразен, когато настъпи инкубационния период, който при коронавируса е дълъг – 7-10 дни. По време на инкубационния период аз няма да имам симптоми, но ще съм заразен за околните. Т.е. за този период аз мога, без да знам, да заразя десетки, дори стотици хора.“
„Това е първият вирус, който е асимптоматичен и се нарича субклинична заразност.
Лечение до момента няма!
Дори излезе следващият ужасяващ момент – излязоха лаборатории с генетично разшифроване на кода на вируса и се оказа, че той е рекомбинация от коронавирус с вируса на СПИН. Те казват, че това е разработка на бойно биологично оръжие, което може да стане само с генно инженерство с висш пилотаж“, обясни проф. Петров.
„Това, което е факт и трябва да отчетем е, че здравната служба на Тайланд съобщи, че вече имат излекуван случай с противогрипни лекарства в комбинация на препарати срещу СПИН, което е вече ужасяваща новина“, посочи той.
„В момента имаме 400 милиона души в Китай, които са под пълна карантина. Това означава, че там всички производства са спрели. Белият кахър е, че потреблението е спряло. Черният кахър е, че спират заводите, а оттам спира работата на останалите заводи по света, които се захранват от части, произвеждани в Китай. Тук например става реч за автомобилостроенето по света“, коментира професорът.
„Епидемията е тръгнала. Това означава срив на финансовите пазари за стоки, посочи той. И допълни, че това означава, че още другия месец Китай влиза в рецесия, а целия останал свят ще влезе в рецесия до 6 месеца.“
САЩ, Австралия, Русия, Пакистан, Япония и Италия обявиха забрана за влизане и на граждани от трети страни, които са били в Китай. Авиокомпании от цял свят преустановяват полетите си до и от Китай, а Русия, Северна Корея и Монголия затвориха и сухопътните си граници със страната, чието население е 1,4 милиарда души.
Това е безпрецедентен опит за изолация на държава, чиято икономика е втора в света. И се случва в период, когато Китай се е отворил в най-голяма степен за външния свят (в периода на „културната революция“ 1966 – 1976 г. страната бе капсулирана зад Великата си китайска стена) и когато китайците са най-масовите туристи в света – над 220 милиона през 2018 г.
Пекин се оплаква от предприетите мерки на другите държави, но както изтъква Би Би Си, те до голяма степен са предизвикани от наложената карантина от самите китайски власти – драстични, но неясно колко ефективни.
Първи бе Ухан с 11 млн. население, последван от цялата 60-милионна провинция Хубей. 15-милионното пристанище Тянцзин наложи забрана на всякаква дейност извън „жизненоважните отрасли“.
Пекин, Шанхай и Чунцин са като призраци в сравнение с нормалното им състояние, свидетелства британската медия, според която се налага впечатлението, че „цялата страна е в изолация“.
Драмите не свършват дотук. Австралия поставя под карантина своите граждани, евакуирани от Китай, на Рождественския остров, който е на 2623 км от Пърт, най-близкия град на континента. Те ще бъдат настанени в център за чужденци. Евакуираните американци от Ухан са изолирани във военна база в Калифорния. А над 3700 пасажери на круизен кораб, блокиран край бреговете на Япония, са проверявани, след като един от тях е дал положителна проба за коронавируса.
Паниката удари доста болезнено двете китайски фондови борси – в Шанхай и Шънчжън, когато те подновиха тръжните си сесии на 3 февруари след края на почивните дни заради Лунната Нова година. Индексът Shanghai Composite се срина със 7,7%, а Shenzhen Component – почти с 8,5%.
Компаниите в производството на промишлени и потребителски стоки бяха силно засегнати, докато акциите на тези в здравеопазването скочиха с 10%.
Според Си Ен Ен загубите се изчисляват на $445 млрд. от пазарната стойност на компаниите. Това бе най-лошият ден за Шанхайската фондова борса от август 2015 г., когато глобалните пазари се сринаха от опасения за икономическо забавяне в Китай. Шънчжънската борса пък не е преживявала подобен спад от 2007 г.
