В Кърджали 45-годишен мъж беше диагностициран с висцерална лайшманиоза. Това е първи случай за страната ни от десет години насам. Заболяването се предава чрез ухапване от комари, кърлежи и мухи и може да бъде опасно, ако не се диагностицира навреме. Протича с фебрилитет, увеличаване на черния дроб и слезката, анемия и ако не бъде диагностицирано навреме, може да има трайни последствия.
Висцералната лайшманиоза е паразитно заболяване, което протича с висока температура, увеличаване на черния дроб и слезката, анемия, обща отпадналост и нощно изпотяване. Ако не бъде диагностицирана и лекувана навреме, може да доведе до трайни, а понякога и фатални последици. Въпреки че е по-характерна за тропическите и субтропическите региони, болестта не подминава и Европа, включително България.
Това обясни вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова
Тя припомни, че първият регистриран случай на висцерална лайшманиоза у нас датира от 1937 година.
“Заболяването се причинява от едноклетъчен паразит от групата на протозоите, който живее вътреклетъчно. Основен резервоар в Европа са кучетата, макар и други гръбначни животни също да могат да пренасят паразита. Заразяването на хората става чрез ухапване от т.нар. пясъчни мухи (у нас наричани и „папатаци“), които предават инфекцията след като са се хранили с кръв от заразено животно“, обясни Александрова.
„Мухите са активни между април и ноември, основно привечер и през нощта. Те се срещат и в затъмнени пространства като мазета и пещери“, обясни още експертът. Женските от тези насекоми се нуждаят от кръв, за да могат да произведат яйца, като при ухапване могат да прехвърлят паразита на човека.
Инкубационният период при хората варира от 20 дни до няколко месеца, а при кучетата може да продължи дори години. Първоначалните симптоми са неспецифични и често се бъркат с други заболявания. По-специфични признаци като значително увеличена слезка и черен дроб насочват към точната диагноза. При нелекуване болестта може да има тежко протичане и летален изход.
„Важно е да се знае, че болен от лайшманиоза човек не може да предаде инфекцията на друг човек. Паразитът има сложен жизнен цикъл и се нуждае от междинен приемник, което прави директното предаване между хората невъзможно“, подчерта вирусологът.
Проф. Александрова отбеляза, че имунната система често не успява да се справи с паразита. Лайшманиозата може да протича хронично, като организмът дълго време да не успява да се освободи от причинителя, а през това време да се нанасят щети на вътрешни органи. Паразитът атакува именно клетки от имунната система, като макрофаги и неутрофили, което затруднява защитата на организма.
По думите ѝ, създаването на ваксина срещу паразитите е изключително трудно заради сложния им жизнен цикъл, способността им да се крият в тъканите и да се маскират, наподобявайки клетъчни структури на човешкия организъм.
У нас заболяването се диагностицира рядко – регистрират се само няколко случая годишно, най-често в райони като Петрич, Стара Загора, Кърджали и по Черноморието, където се срещат пясъчните мухи. Те са много дребни – с дължина около 1,5 до 3,5 милиметра, и се движат с характерен подскачащ полет. Добрата новина е, че не могат да изминават големи разстояния, което ограничава риска от мащабно разпространение.
„Инсектицидите срещу тях не са особено ефективни, а освен лайшманиоза, тези насекоми могат да предават и други болести, включително някои вируси, като например причинителя на т.нар. тридневна треска“, предупреди проф. Александрова.
Въпреки че висцералната лайшманиоза е рядка, специалистите настояват да се обръща внимание на симптомите и при съмнение незабавно да се търси лекарска помощ. Заболяването е лечимо, но само при навременна и точна диагностика.
